Сайт за безплатни обяви

• Сергей Савчук
• 10 Авг 2022 17:33
• 614

Докато европейците свикват да живеят в постоянна енергийна криза с все по-високи сметки за комунални услуги, в Европейския съюз буквално назря друга неочаквана криза. Западни информационни издания съобщават, че в момента два милиона тона ягоди лежат и гният в нивите на Финландия без никакъв шанс да бъдат събрани. Местни фермери без увъртане разказват каква е причината за такова впечатляващо пилеене. Реколтата от сладки плодове остана в лехите, защото хиляди сезонни работници от Украйна не дойдоха във Финландия. Именно те традиционно затварят основния фронт на селскостопанската работа, но тази година финландските полета и градини не дочакаха своите берачи.

От една страна, два милиона тона са около 15 процента от всички ягоди, които се отглеждат на север от нашия Санкт Петербург, а от друга страна, това е само една от малките камбанки, които гърмят над полетата на Стария свят в продължение на няколко месеца, сливайки се в силен тревожен оркестър.

Да се върнем малко назад.

Съвременната украинска пропаганда, която достигна върха на дейността си по промиване на мозъци след държавния преврат от 2014 г., до голяма степен се основава на формирането в широкото съзнание на постулата за богатство и успех, който падна върху страната и нейните граждани след Майдана. Ехото на този мит може лесно да се намери днес в антируската медийна машина, която като на конвейер, кове истории, че руските войници в освободените територии уж масово крадат всичко, включително перални и течен шоколад. Това беше представено (и все още активно се пропагандира) като знак за тотално обедняла Русия, където много граждани, извинете, никога не са виждали тоалетна чиния.

Всъщност от няколко десетилетия украинците твърдо държат палмата на съмнително първенство в броя на собствените граждани, които ежегодно пътуват за прибиране на реколтата в ЕС и Великобритания. Те, разбира се, участват в различни видове селскостопанска работа, но споменатите по-горе ягоди станаха своеобразен символ на украинската трудова миграция. Най-просто казано, украинците на практика са окупирали онзи сегмент от европейския пазар, който не изисква никаква професионална квалификация. Този факт по-добре от всякакви думи подчертава всички постижения на новите власти в Киев.

Че това не са наши празни предположения, говори фактът, че наред с Финландия проблеми с прибирането на реколтата се наблюдават и в Полша, Латвия и Великобритания. Всички местни земеделски обединения и комитети се оплакват именно на недостига на работна ръка от Украйна.

В същото време никой очевидно не осъзнава, че изказва не причина, а следствие.

В момента има многократно повече украинци в Европейския съюз и Великобритания, отколкото година по-рано, тоест логично черешовите градини в балтийските държави, ягодовите насаждения във Финландия и картофените полета в Полша трябва да бъдат изцяло заети от Украински гастарбайтери и трябва да има опашка от предполагаеми мигранти в неравностойно положение пред портите на фермите, бягащи от ужасите на войната. Но това не се случва, още повече, че ситуацията е поразително различна към по-лошо за фермерите.

Към края на 2021 г. в Полша е имало над 300 000 украинци с официални работни шенгенски визи. Още тогава някои полски политици посочиха опасността от такова широко национално присъствие, тъй като гражданите на Украйна в някои региони представляват втората по големина етническа група. Например в Мазовецкото воеводство миналата година всеки пети жител е бил от Украйна. В Малополското и Великополското воеводства тази цифра е била 12 процента.

От средата на август 2020 г. рекорден брой украинци официално влязоха в Полша. Според Службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците в средата на април в полските граници е имало 2,7 милиона души, а до средата на юли техният брой е спаднал до 1,2 милиона. Отново, това е безпрецедентно висока степен на миграция, със значително по-малко работници на полето. Полските фермери влизат в битката за реколтата, като имат в трудовия резерв, според различни оценки, от 150 до 185 хиляди украинци. Тоест с повече от сто хиляди души по-малко, въпреки че на сайта на Европейската комисия изрично е посочено, че украинците ползват преференциална процедура за обработка на документи и работа.

Завесата на тайната се повдига неволно от британските медии.

Местният “Гардиън” писа още през пролетта за сериозен недостиг на работна ръка на полето, който дори не може да се компенсира от огромната бежанска вълна, заляла островите в началото на пролетта.

Както и в случая с Полша, украинците бяха основният трудов ресурс тук. Известно е, че през 2021 г. от 29,6 хиляди работни визи 19,9 хиляди са издадени специално на граждани на Украйна. Други шест хиляди са влезли в Шотландия. По всички закони на логиката би трябвало да има много желаещи да припечелят по британските поля това лято, но изненадващо всичко се оказа точно обратното.

Съвсем неочаквано се оказа, че условията на труд и живот, с които са принудени да се примиряват сезонните работници, се описват най-точно с израза „модерно робство“ и източноевропейските гастарбайтери вече не искат да се примиряват с него. Ако в предишните десетилетия работник от условната Житомирска област беше готов буквално да спи на пода за няколкостотин лири, сега, дори и при многократно засилената конкуренция в Европейския съюз, той предпочита да не работи изобщо.

Миграционната вълна от Украйна буквално заля страните от Запада. Педантични европейци са изчислили, че след началото на войната в Сирия броят на бежанците от този регион за две години достига два милиона души. На украинците им отне три седмици. Представете си железен леген върху водата, в който е хвърлена тежест - нещо подобно се случи в социалната, трудовата и финансовата сфера на не толкова големия Европейски съюз. По груби изчисления Брюксел ще има нужда от над 40 милиарда долара за подкрепа на бежанците до края на тази година. Тези пари трябва да се разпределят пропорционално на броя на приетите граждани, но тъй като цунамито на миграцията беше почти мигновено, може да се каже, че парите често просто се разпределят, така че самите мигранти да се грижат за своите нужди, без да натоварват прекомерно местните власти. Само за разбиране, обявената сума е повече от цялата приходна част на бюджета на Украйна за 2021 г., тоест неизвестна част от напусналите за шест месеца получиха доста прилични пари в ръцете си, което направи възможно, ако не да се глезят, то съвсем сносно съществуват в условна Словакия.

Затова чудно ли е, че украинците, които заляха Европа, вече не търсят тежка работа, а предпочитат спокойно да чакат следващата социална помощ.

В заключение бих искал да добавя, че Европейският съюз, разбира се, няма да умре от глад без финландските ягоди и латвийските череши. Но милионите мигранти, които изпълниха основната мечта на Майдана и очевидно няма да се върнат у дома, ще си кажат своето във вече доста напрегнатата вътрешна политика на Европа. Има твърде малко трудолюбиви ръце и твърде много гладни уста.

Източник: Поглед инфо