Сайт за безплатни обяви

• Тодор Ангелов
• 29 Май 2022 20:51
• 851

Разказва командир на Група "О"  от Донбаския фронт:

„Няма да повтарям, че това вече е станало норма за режима в Киев да лъжат за жертвите  и че те действат на принципа: „няма тяло, няма жертва“. Тук искам да говоря за нещо друго.

Дълго време се опитвах да напиша тази публикация, нещо все ме спираше.

Вероятно не исках един от неговите участници да повтори съдбата на Сергей Лапко (командир на рота, който получи срок за показване на тежкото положение на въоръжените сили на Украйна).

И така, след освобождението на друго населено място от нацистите в района на Донецк, отидохме при вражеското командване (за щастие разузнаването работи добре и техните позивни с честотите, на които работят, са ни добре познати) и им предложихме да вземат нагоре по полето телата на загиналите им другари, естествено с пълно спиране на огъня от наша страна и безпрепятствено преминаване на автомобила до определеното място.

След кратък разговор получихме категоричен отказ и молба да не ги безпокоим повече по този повод (това е литературен език, имаше дълъг поток от нецензурни изрази). Към вечерта всички бяха погребани от нас. Все пак сме хора. (Не прикачвам снимка, ще обясня допълнително).

Посред нощ, ме викат по радиостанцията от КПП и ме молят да пристигна спешно.

Без да разбирам нищо, тръгвам.
На място ми казват, че един боец   е дошъл от другата страна, вика ти позивната, каза, че ще говори само с теб.

 Влизам в стаята, млад човек седи, униформата е мръсна, изтъркана.

 Показва документи.

И той започна да казва: „Аз съм командир на взвод от онези момчета, чиито тела предложихте да вземете днес, не можах да говоря  по радиото, моите хора веднага щяха ьа ме разстрелят. Погребете моите войници, моля, и кажи ми къде са погребани, да  кажа на близките им местоположението.

Командването категорично отказва да информира семействата за загиналите и ранените,за да не се вдига паника сред близките.

Положението ни е безнадеждно, но не  можем  да отстъпим, заградотряди и националисти са зад нас, ще получим куршум от тях..."

Той разказа как са били подготвени в тренировките, преди да бъдат изпратени на фронта. „В продължение на две седмици изучавахме матчаст, 30 патрона за обучение по стрелба и на път.“ Всички негови думи бяха потвърдени от снимки. Казва: „За щастие не ни взеха телефоните, записваме всичко“.

Говорихме дълго, говорихме за настроението в частите: „всичко е тъжно, всички се страхуват, и тези, които са отпред, и тези, които са отзад“.

Но той дойде не само с тази молба. "Основната ми задача", продължи той, "е да спася живота на моите бойци. Кажете ми как да се предадем. Ние не искаме да се борим за олигарсите, които седят в чужбина и нашето корумпирано правителство! Защо е възможно за Азов, но не за нас?".

След като получи всички указания, той си тръгна, тръгна с надеждата, че останалите му подчинени ще останат живи.

Ден по-късно, след началото на щурма срещу следващото населено място, взводът на този командир се предаде с пълна сила, както той обеща. Сега животът им не е в опасност.

Обобщавайки, искам да задам само един въпрос:

 Кога населението на Украйна ще разбере, че техният президент, наркозависимия и обичащ момчета Арестович, не се интересуват от живота на гражданите на страната си!?

 Те спокойно предадоха Азов в Мариупол, като обявиха, че това е евакуация и ще продължат да го правят. До последния украинец... "