Сайт за безплатни обяви

• Евгений Огородников
• 06 Юни 2022 16:14
• 560

Гъстият дим от специална военна операция в Украйна крие неотложен и остър проблем за Европа – предстоящата финансова криза. Тя е в състояние да разбие на парчета цялата банкова система на ЕС, а след това да разбие на парчета обединена Европа и да погребе блясъка и просперитета на европейския живот под развалините си. Днес няколко европейски държави, които са членове на еврозоната, са де факто в несъстоятелност.

Европейската криза с държавния дълг започна през 2010 г. Епицентърът ? беше в Гърция, страната беше изправена пред проблеми при обслужването на дълга си поради бюджетни дефицити и нарастващата доходност на облигациите. Тогава десетгодишните облигации даваха повече от 25% годишно. Но дори при баснословен процент никой не искаше да купува гръцки облигации и страната трябваше да привлече десетки милиарди долари от МВФ.

В резултат на това Гърция попадна под външното управление на финансови съветници от МВФ, ЕЦБ и Европейската комисия. Но финансовата подкрепа и съветите от най-добрите икономисти не доведоха до подобряване на ситуацията в гръцката икономика. На страната бяха наложени изключително тежки условия за ограничения - рязко намаляване на бюджетния дефицит, а оттам и пенсии и помощи, продажба на национална инфраструктура и увеличение на данъците. Всичко това предизвика тежка икономическа криза: безработицата в Гърция през 2014 г. скочи до 28%, сред младите хора надхвърли 50%. Просрочените кредити на населението счупиха всички рекорди, а нивото на държавния дълг спрямо БВП скочи до 180%.

ЕЦБ реши финансовата криза. Регулаторът започна да изкупува облигациите на гръцкото правителство. Реалните лихви по гръцкия дълг паднаха до отрицателни нива, правителството успя да вземе заеми на открития пазар и да се изплати на МВФ. В резултат на това проблемът с несъстоятелността на страната беше пометен под килима, оставяйки решението му до по-добри времена. Десетилетие по-късно дългът на Гърция достигна 198,4% от БВП, или 394 милиарда евро.

Проблемът с дълга на Гърция е доста показателен. В името на спасяването на еврозоната и кредиторите на страната не беше позволено да напусне единното икономическо пространство и ЕС преди десетилетие. Реформите доведоха гръцкото население до бедност, а проблемите с дълговете на страната и ниската ефективност на икономиката не са разрешени. Но основното за европейските бюрократи беше направено: европейските банки не претърпяха загуби.

Днес Гърция не е единствената толкова задлъжняла държава в Европа. Седем от деветнадесетте страни, които съставляват еврозоната, имат дълг, който надвишава годишния БВП. Например съотношението дълг към БВП на Испания се е увеличило от 85% на 118% през десетилетието, което е 1,427 трилиона евро в абсолютни числа. Дългът на Португалия достигна 127% от БВП и 270 милиарда евро. Всички тези икономики обаче са периферни и всяка поотделно не е в състояние да нанесе големи щети на банковата система на ЕС. Тези дългове се купуват, рефинансират и отписват с тежки последици за страните, но не представляват заплаха за цялата Еврозона.

Токсичната кралица на дълга на Европа е Италия. Нейният държавен дълг расте всяка година от 2008 г. насам и днес е истинска бомба със закъснител под еврото. Съотношението дълг/БВП тук е надхвърлило 150%, а самият дълг е достигнал астрономическите 2,75 трилиона евро. За разлика от САЩ или Япония, които също са претоварени с дългове, Италия (като Португалия, Испания, Гърция) не може да печата националната си валута, за да се изплати. По отношение на обслужването на дълга тези страни са държани като заложници от ЕЦБ.

Италианският дълг днес бързо се обезценява. Още през лятото на миналата година кредиторите стояха на опашка да отпускат заеми на италианското правителство при 0,5% годишно. Но сега е трудно за Рим да събере пари дори при 3%. Но дори и тази десетгодишна доходност не покрива нивото на инфлация в Италия, която достигна 6% през април. Това означава, че притежателите на облигации, коригирани спрямо инфлацията, получават гарантирана загуба. Инвеститорите имат само едно естествено желание - да продават такава хартия. Италианските облигации се обезценяват дори по-бързо от испанския и португалския дълг.

Без подкрепа от ЕЦБ, италианските облигации ще паднат много бързо, а възможността на италианското правителство да взема заеми скоро ще бъде ограничена. Но то не може да се размине без нов дълг: бюджетът на страната остава в дефицит. Плюс това, поради ръста на цената на енергийните ресурси от началото на тази година, има дефицит в търговския баланс. Всички тези дупки трябва да бъдат запушени с нещо.

От своя страна неограничената кредитна карта от ЕЦБ изтича. Инфлацията на еврозоната достигна безпрецедентни нива с перспективата това лято да достигне двуцифрени стойности. Тази инфлация се отрази силно върху реалните доходи на населението. Все по-често думата „рецесия“ се чува от икономистите. Така европейският индекс на потребителското доверие през април тази година вече падна до 96,4 пункта, под дъното от кризата от 2008 г. Това означава, че реалната европейска икономика е в тежка криза.

Ако ЕЦБ продължи да бъде неактивна, инфлацията ще продължи да уврежда реалните доходи на хората, да обезценява спестяванията, да подкопава инвестициите, да нарушава работата на дълговите пазари. Поради това ЕЦБ ще бъде принудена да затегне паричната политика в еврозоната, което означава, че подкрепата за пазарите на държавни облигации ще бъде намалена по един или друг начин. Въпреки това, каквото и да избере ЕЦБ, ситуацията вече е такава, че дълговият пазар във всеки случай ще потъва в хаос все по-бързо, а притежателите на облигации – националните европейски банки, пенсионните и държавните фондове – ще се въртят във водовъртежа на загубите. Тоест всички основни пазители на европейския капитал са атакувани.

Десетилетие след неразрешената гръцка дългова криза от 400 милиарда евро, Европа е на прага на дългова криза в поне четири държави с общ дълг от 4,85 трилиона евро. Иронията е, че вече няма приемлив изход. Европейският капитал ще бъде унищожен или от инфлация, или от вълната фалити на страните от Еврозоната, или от рязка девалвация на националните валути след излизането на страните от нея.

Източник: Поглед инфо