Сайт за безплатни обяви

• Румен Стойчев
• 12 Март 2022 16:33
• 372

Преди време ни привлякоха вниманието – ама как само го привлякоха! – към коронавируса, който обявиха за проблем, а малко след това също така гръмогласно и безапелационно обявиха ваксините за решение на проблема.

Приложиха това „решение“ върху половината свят, за да констатират, че въпросното „решение“ не е довело до изчезване на проблема. Което, впрочем, означава, че не е никакво решение.

Междувременно, всячески си затварят очите за проблемите, които сам?то „решение“ поражда, а тези от новите проблеми, породени от масовата ваксинация, за които няма как да си затворят очите, приписват на коронавируса.

Сега обявиха войната за проблем, а санкциите срещу Русия – за решение на проблема.

Този път се светват много по-скоро след въвеждането на „решението“, че то ще породи – и вече поражда! – нови проблеми. (Което, впрочем, означава, че не е никакво решение.)

Вече виждаме как тези нови проблеми, породени от масираните санкции, се приписват не на санкциите, а на войната.

Този безкрайно порочен подход за тотално смесване на проблем и решение, на причина и следствие, на болест и лекарство беше систематично налаган в последните няколко десетилетия в и от конвенционалната медицина.

Той се прилага безогледно от конвенционално-медицинското войнство и в хода на т. нар. „пандемия“ – беше изобретена съвсем нова болест, която получи названието „long Covid”. Болест, причинявана от също така безогледното прилагане на всевъзможни медикаменти върху заболелите от инфекцията, но приписана на вируса. (Срещу проблема long Covid тотално безмозъчно се прилагат други всевъзможни медикаменти, обявявани за „решение“ на проблема. С нулев ефект. Всъщност, де беше нулев, ама той е отрицателен и то силно отрицателен.)

Та за санкциите срещу Русия.

От една страна, това е още един повод да цитирам Гилбърт Кийт Честъртън:

„Бедата не е в това, че не могат да видят решението; бедата е в това, че не могат да видят проблема“.

От друга страна, за пореден път сме свидетели на позорните напъни да бъде обругаван и остракиран всеки, който изрази съмнение в правилността на нечие управленско решение.

Този стремеж не е случаен. От неговия успех зависи в каква степен ще продължава хората, народите и човечеството като цяло да бъдат държани на каишка, за да приемат безропотно – а още по-добре с овации – управленски "решения", които по същество представляват нови и нови проблеми.

Войната скоро ще свърши, по един или друг начин. Последиците от нея ще бъдат ликвидирани за няколко месеца или за година-две.

Последиците от санкциите ще усещаме на гърба си всички ние в продължение на десетилетия.

Всъщност, не всички.

Онези, които много държат да приемаме на юнашко доверие техните преценки за „проблеми“ и „решения“, печелят и от „проблемите“, и от „решенията“. Тези „онези“ са големите корпорации, подопечните им медии и хранениците им, наричани евфемистично „демократично избрани парламенти и правителства“.