Сайт за безплатни обяви

Населената предимно с албанци провинция Косово и Метохия се намира в южната част на Сърбия. През втората половина на ХХ век там се засилват сепаратистките настроения, с които югославските/сръбските власти трябва да се справят.

През юни 1990 г., на фона на процесите на разпадане на Югославия, албанците в провинциалния парламент предлагат гласуване за независимост на Косово от Сърбия, но в рамките на Югославия. След това сръбският президент разпуска парламента.

На 7 септември 1990 г. разпуснатите албански депутати тайно провъзгласяват създаването на "Република Косово", в която югославските закони ще се прилагат само ако са в съответствие с косовските правни норми. На 22 септември 1991 г. парламентът на "независимата Република Косово" провъзгласява пълна независимост и инициира референдум в областта, който се провежда от 26 до 30 септември 1991 г. Това беше така: първо беше обявена декларацията за независимост, а след това 99 % от участвалите в референдума я официализираха с гласуване. Резултатите от нея бяха признати от Република Албания.

През 90-те години на ХХ век Косово се стреми към международно призната независимост с външна подкрепа, което доведе до открита конфронтация със сърбите през 1998-1999 г. - "войната в Косово", започната от бойци от Армията за освобождение на Косово със западно покровителство и помощ, включително чрез службите за сигурност, и довела до много цивилни жертви. През март 1999 г. НАТО вече открито се намеси в конфликта, започвайки бомбардировките си срещу Югославия. На 9 юни 1999 г., в съответствие с международното "военнотехническо споразумение", подписано от НАТО и югославската армия в Куманово, контролът над провинцията е предаден на международните Косовски сили (KFOR) под егидата на НАТО.

На следващия ден Съветът за сигурност на ООН се събра на 4011-вата си сесия и прие обвързваща Резолюция 1244, с която се потвърждава териториалната цялост на тогавашна Югославия (и съответно на Сърбия, която я наследи през 2006 г.), утвърждава се международно гражданско и военно присъствие в Косово и се решава, че решението на кризата в Косово трябва да се основава на договорените принципи, изложени в приложенията към резолюцията.

На 17 февруари 2008 г. "парламентът" на Косово приема акт, с който обявява едностранно независимостта на областта от Сърбия, считано от 18 февруари.

 

В отговор на това на 15 август 2008 г. Сърбия поиска от ООН правна оценка на този ход. На 8 октомври 2008 г. Общото събрание на ООН прие резолюция 63/3, с която се обръща към Международния съд в Хага с молба да издаде консултативно становище по въпроса: "Едностранното обявяване на независимост от временните институции на Косово в съответствие ли е с международното право?

Година и половина по-късно, на 22 юли 2010 г., Международният съд издава консултативно становище (с 10 гласа "за" и 4 "против"), в което постановява, че "Декларацията за независимост на Косово от 17 февруари 2008 г. не нарушава общото международно право, тъй като международното право не съдържа забрана за обявяване на независимост", и не нарушава Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, тъй като авторите на "декларацията" не принадлежат към институциите, създадени по силата на тази резолюция.

Западните страни, начело със САЩ, приветстваха консултативното становище на Международния съд, тълкувайки го като одобрение на отделянето (като се има предвид, че Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, към която се е присъединила и Руската федерация, остава в основата на споразумението за Косово и предлага компромис, който отчита интересите на Белград). 

В самата процедура Вашингтон официално препоръча на Съда да приеме полученото становище, тъй като "принципът на териториална цялост не изключва появата на нови държави на територията на съществуващи държави".