Сайт за безплатни обяви

Уважаеми граждани на Русия, жители на Донецка и Луганска народни републики, на Запорожска и Херсонска области, депутати от Държавната Дума, сенатори от Руската Федерация!

Вие знаете, че в Донецка и Луганска народни републики, Запорожска и Херсонска области се състояха референдуми. Техните резултати са готови, резултатите са известни. Хората направиха своя избор, еднозначен избор.

Днес ние подписваме договор за приемането в състава на Русия на Донецка Народна Република, Луганска Народна Република, Запорожска област и Херсонска област. Удебен съм, че Федералното събрание ще подкрепи конституционните закони за приемането и образуването в Русия на четирите нови региона, четирите нови субекта на Руската Федерация, защото това е волята на милиони хора. (Аплодисменти.)

И това, разбира се, е тяхно право, тяхно неотменимо право, което е утвърдено в първата глава от Устава на ООН, където директно е указан принципът на равноправието и самоопределението на народите.

Ще повторя: това е неотменимо право на хората, то е основано на историческото единство, в името на което поколения наши предци са побеждавали – тези, които от началото на Древна Рус в течение на векове са градили и защитавали Русия. Тук, в Новорусия, са се сражавали Румянцев, Суворов и Ушаков, основавали са нови градове Екатерина II и Потьомкин. Тук с цената на живота си са отстоявали позиции нашите деди и прадеди по времето на Великата Отечествена война.

Ние винаги ще помним героите на „руската пролет“, тези, които не се примириха през 2014 година с неонацисткия държавен преврат в Украйна, всички, които загинаха за правото да говорят на родния си език, да запазят своята култура, традиции, вяра и право на живот. Това са воините на Донбас, мъчениците от „Одеското клане“, жертвите на нечовешките терористични актове, устроени от киевския режим. Това са доброволци и опълченци, това са мирни жители, деца, жени, старци, руснаци, украинци, хора от най-различни националности. Това е истинският народен водач на Донецк Александър Захарченко, това са бойните командири Арсен Павлов и Владимир Жога, Олга Кочура, Алексей Мозговой, това е прокурорът на Луганска Република Сергей Горенко. Това е десантчикът Нурмагомед Хаджимагомедов и всички наши войници и офицери, паднали в смъртта с храбрите в хода на специалната военна операция. Те са герои. (Аплодисменти.) Герои на велика Русия. И моля да почетем паметта им с минута мълчание.

(Минута мълчание.)

Благодаря!

Зад избора на милионите хора в Донецка и Луганска народна републики, в Запорожска и Херсонска области стоят нашата обща съдба и хилядолетна история. Тази духовна връзка хората са предавали на своите деца и внуци. Независимо от всички изпитания, са пренесли през годините любовта към Русия. И никой не може да унищожи това чувство в нас. Ето защо и по-старите поколения, и младежта, тези, които са се родили след трагедията на разпадането на Съветския съюз, гласуваха за нашето единство, за нашето общо бъдеще.

В 1991 година, в Беловежка гора, без да питат за волята на редовите граждани, представители на тогавашния партиен елит взимат решение за разпада на СССР и хората за една нощ се оказват откъснати от родината си. Това разкъса жива, разчлени, нашата народна общност, превърна се в национална катастрофа. Както когато след революцията кулоарно се нарязваха границите на Съюзните републики, така и последните ръководители на Съветския съюз, въпреки директното волеизявление на болшинството хора на референдума от 1991 година, развалиха нашата велика страна, поставиха народа пред свършен факт.

Допускам, че те дори не са разбирали изцяло какво вършат и до какви последствия ще доведе това в края на краищата. Но това вече не е важно. Съветският съюз го няма, миналото няма да се върне. А и днес на Русия това не й трябва, ние не се стремим към това. Но няма нищо по-силно от решителността на милиони хора, които по своята култура, вяра, традициии, език смятат себе си за част от Русия, чиито предци в продължение на векове са живяли в една държава. Няма нищо по-силно от решимостта на тези хора да се върнат в своето истинско, историческо Отечество.

Дълги осем години хората в Донбас бяха подложени на геноцид, обстрели и блокада, а в Херсон и Запорожието престъпно се опитваха да отгледат ненавист към Русия у тях, към всичко руско. Сега, вече в хода на референдумите, киевският режим е заплашвал с разправа, със смърт учителите в училищата, жените, работещи в избирателните комисии, заплашвал е с репресии милиони хора, които са отишли да изразят волята си. Но несломеният народ на Донбас, Запорожието и Херсон каза думата си.

Искам да ме чуят киевските власти и техните истински господари на Запад, за да го запомнят всички: хората, живеещи в Луганск и Донецк, Херсон и Запорожието, стават наши граждани завинаги. (Аплодисменти.)

Ние призоваваме киевския режим незабавно да прекратят огъня, всички бойни действия, тази война, която той отприщи още през 2014 година и да се върне на масата за преговори. Ние сме готови за това, това беше казано неведнъж. Но изборът на хората в Донецк, Луганск, Херсон и Запорожието няма да обсъждаме, той е направен, Русия няма да го предаде. (Аплодисменти.) И днешните киевски власти трябва да се отнасят към това свободно волеизявление на хората с уважение, и по никакъв друг начин. Само такъв може да бъде пътят към мира.

Ние ще защитаваме нашата земя с всички сили и средства, които имаме и ще направим всичко, за да обезпечим безопасен живот за нашите хора. В това е великата освободителна мисия на нашия народ.

Задължително ще построим отново разрушените градове и села, жилища, училища, болници, театри и музеи, ще възстановим и ще развиваме промишлените предприятия, заводи, инфраструктурата, системите за социално, пенсионно осигуряване, здравеопазване и образование.

Разбира се, ще работим за повишаване нивото на сигурност. Заедно ще направим така, че гражданите от новите региони да чувстват подкрепата на целия народ на Русия, на цялата страна, на всички републики, всички краища и области на нашата огромна Родина. (Аплодисменти.)

Уважаеми приятели, колеги!

Днес искам да се обърна към войниците и офицерите, които участват в специалната военна операция, към воините от Донбас и Новорусия, към тези, които след указа за частична мобилизация застават в редиците на Въоръжените Сили, изпълнявайки своя патриотичен дълг, към тези, които сами, по зова на сърцата си идват във военните комисарства. Искам да се обърна към техните родители, жени, деца, да им кажа за какво се сражава нашият народ, какъв враг стои срещу нас, кой хвърля мира в нови войни и кризи, извличайки от тези трагедии своята кървава полза.

Нашите съотечественици, нашите братя и сестри в Украйна – родна част от нашия един народ – с очите си видяха това, което управляващите кръгове на така наречения Запад готвят за цялото човечество. Тук те, всъщност, просто хвърлиха маските, проявиха своята истинска същност.

След разпада на Съветския съюз Западът реши, че светът, всички ние, завинаги, ще трябва да се примирим с неговия диктат. Тогава, в 1991 година, Западът разчиташе, че Русия повече няма да се оправи от тези сътресения и ще се срине от само себе си. И това почти се случи – ние помним 90-те, страшните 90-те години, гладни, студени и безнадеждни. Но Русия устоя, възроди се, укрепна, отново зае достойното си място в света.

При това Западът през цялото време искаше и продължава да иска нов шанс, за да удари по нас, да отслаби и срине Русия, за което винаги са мечтали, да раздроби нашата държава, да настрои народите един срещу друг, да ги обрече на нищета и измиране. Те просто нямат покой, че в света има такава велика, огромна страна с нейните територии, природни богатства, ресурси, с народ, който не умее и никога няма да живее по чуждо нареждане.

Западът е готов да премине през всичко, за да запази тази неоколониална система, която му позволява да паразитира, просто да ограбва света в името на властта на долара и технологичния диктат, да събира от човечеството истински данък, да извлича истинския източник на незаработеното си благополучие, рента за хегемона. Запазването на тази рента е техният ключов, истински и абсолютно користен мотив. Ето защо на техните интереси отговаря тоталната десуверенизация. Оттук е и тяхната агресия към независимите държави, към традиционните ценности и самобитните култури, опитите да подкопаят неподвластните им международни и интеграционни процеси, новите световни валути и центрове на технологично развитие. За тях е критично важно всички страни да предадат своя суверенитет в полза на Съединените щати.

Управляващите върхушки на някои държави доброволно се съгласяват да направят това, доброволно се съгласяват да станат васали; други са подкупвани, заплашвани. А ако не стане – разрушават целите държави, оставяйки след себе си хуманитарни катастрофи, бедствия, руини, милиони погубени, разбити човешки съдби, терористични анклави, зони на социално бедствие,протекторати, колонии и полуколонии. На тях им е все едно, стига да получават своята изгода.

Искам още веднъж да подчертая – именно алчността, намерението да запазят своята от нищо неограничена власт, са истинската причина за тази хибридна война, която „колективният Запад“ води срещу Русия. Те не желаят нашата свобода, а искат да ни видят колония. Искат не равноправно сътрудничество, а грабеж. Искат да ни видят не свободно общество, а тълпа бездушни роби.

За тях нашата мисъл и философия са пряка заплаха, затова и посягат на нашите философи. Нашата култура и изкуство представляват опасност за тях, затова се опитват да ги забранят. Нашето развитие и процъфтяване също е заплаха за тях – конкуренцията расте. На тях Русия изобщо не им е нужна, тя е нужна на нас. (Аплодисменти.)

Искам да напомня, че претенциите за световно господство в миналото вече не веднъж са се разбивали в мъжеството и стоицизма на нашия народ. Русия винаги ще бъде Русия. Ние и сега ще защитим и нашите ценности, и нашата Родина.

Западът разчита на безнаканост, на това, че всичко ще му дойде в ръцете. Всъщност, досега всичко им идваше в ръцете. Споразуменията в сферата на стратегическата сигурност излитат в кофата за боклук; договореностите, постигнати на най-високо политическо ниво, се обявяват за небивалици; твърдите обещания да не се разширява НАТО на Изток се превърнаха в мръсна лъжа, веднага щом нашите предишни ръководители се хванаха на тях; договорите за противоракетна отбрана и ракетите със среден и малък обхват са разтурени в едностранен порядък и под измислени предлози.

Само чуваме от всички страни: „Западът отстоява реда, основан на правила.“ Откъде са се взели? Кой изобщо е виждал тези правила? Кой се е съгласявал? Вижте, това са просто глупости, явна лъжа, двойни или вече тройни стандарти! Глупаците просто трябва да бъдат заблуждавани.

Русия е велика, хилядолетна държава, страна-цивилизация, и няма да живее по такива подправени, фалшиви правила. (Аплодисменти.)

Именно така нареченият Запад потъпка принципа за ненарушимост на границите, а сега по свое усмотрение решава, кой има право на самоопределение и кой – не, кой не е достоен за него. Защо те решават така, кой им е дал това право – неясно. Сами са си го дали.

Ето защо дива злоба предизвиква у тях изборът на хората в Крим, в Севастопол, в Донецк, Луганск, Запорожието и Херсон. Този Запад няма никакво морално право да дава оценки, нито даже да гъкне за свобода на демокрацията. Няма и никога не е имал!

Западните елити отричат не само националния суверенитет и международното право. Тяхната хегемония има ярко изразен характер на тоталитаризъм, деспотизъм и апартейд. Те нагло делят света на свои васали, на така наречените цивилизовани страни и на всички останали, които по идея на днешните западни расисти трябва да попълнят списъка на варварите и диваците. Фалшивите етикети – „страна-измамник“, „авторитарен режим“ – вече са готови, те заклеймяват цели народи и държави, и в това няма нищо ново. Нищо ново няма в това: западните елити си остават, каквито са били – колонизаторски. Те дискриминират, разделят народите на „първи“ и „втори“ сорт.

Ние никога не сме приемали и няма да приемем такъв политически национализъм и расизъм. Какво, ако не расизъм, е русофобията, разпространявана сега по цял свят? Какво, ако не расизъм, е безапелационната убеденост на Запада, че неговата цивилизация, неолибералната култура, е неоспорим образ за целия свят? „Който не е с нас, е против нас“. Всичко това даже звучи странно.

Дори покаянието за собствените си исторически престъпления западните елити прехвърлят на всички останали, изисквайки и от гражданите на своите страни, и от всички народи да бъдат виновни за неща, към които нямат никакво отношение – например за периода на колониалните завладявания.

Струва си да се напомни на Запада, че той е започнал колонизаторската си политика още в периода на Средновековието, а след него последва световната търговия с роби, геноцида на индианските племена в Америка, разграбването на Индия, Африка, войните на Англия и Франция срещу Китай, в резултат на които той беше принуден да отвори вратите си за търговията с опиум. Това, което те направиха, бе да поставят цели народи на наркотици, целенасочено да изтребват цели етноси заради земи и ресурси, да организират истински лов на хора, като на зверове. Това е противно на цялата човешка природа, на свободата и на справедливостта.

А ние, ние се гордеем с това, че през XX век именно нашата страна оглави антиколониалното движение, което отвори пред много народи в света възможност за развитие, за намаляване на бедността и неравенството, за побеждаване на глада и болестите.

Подчертавам, че една от причините за многовековната русофобия, за нескриваната злоба на тези западни елити спрямо Русия, всъщност се състои в това, че ние не позволихме да ни повлекат в периода на колониалните завземания и заставихме европейците да водят търговията към взаимна изгода. Успяхме да постигнем това като създадохме в Русия силно централизирана държава, която се развиваше и укрепваше според великите нравствени ценности на православието, исляма, юдаизма и будизма, на отворените за всички руска култура и руско слово.

Известно е, че нееднократно са се кроили планове за интервенция в Русия, опитвали са се да използват и смутното време в началото на XVII век, и периода на трусове след 1917 година – не успяха. До богатствата на Русия Западът все пак успя да се домогне в края на XX век, когато държавата беше разрушена. Тогава ни наричаха и приятели, и партньори, а всъщност се отнасяха с нас като с колония – от страната бяха изтеглени трилиони долари, по най-различни схеми. Ние всички помним всичко, нищо не сме забравили.

И в тези дни хората в Донецк и Луганск, в Херсон и Запорожието, се изказаха за възстановяване на нашето историческо единство. Благодарим! (Аплодисменти.)

Западните страни от векове твърдят, че носят на другите народи и свободата, и демокрацията. Всичко е точно обратното: вместо демокрация – подтисничество и експлоатация; вместо свобода – поробване и насилие. Целият еднополярен световен ред по своята същност е антидемократичен и несвободен, той е изцяло лъжлив и лицемерен.

САЩ е единствената страна в света, която два пъти е употребявала ядрено оръжие, унищожавайки японските градове Хирошима и Нагасаки. Направо казано, създадоха прецедент.

Ще напомня и за това, че САЩ заедно с англичаните превърнаха в руини, без всякаква военна необходимост по време на Втората световна война Дрезден, Хамбург, Кьолн и много други германски градове. И това беше направено демонстративно, без каквато и да е, повтарям, военна необходимост. Целта беше само една – както и в случаите с ядрените бомбардировки в Япония – да изплашат и нашата страна, и целия свят.

САЩ оставиха страшна следа в паметта на народите на Корея и Виетнам с варварските си „килимни бомбардировки“, с използването на напалм и химическо оръжие.

До този момент те фактически окупират Германия, Япония, Република Корея, а и други страни, като при това цинично ги наричат равноправни съюзници. Слушайте! Интересно, що за съюзничество е това? Целият свят знае, че ръководителите на тези страни са следени, на първите лица на тези държави се поставят подслушвателни устройства не само в служебните, но и в жилищните им помещения. Това е истински позор. Позор и за тези, които го вършат, и за тези, които мълчат като роби и безропотно понасят тази грубост.

Заповедите и грубите, оскърбителни навиквания по адрес на своите васали, те наричат евроатлантическа солидарност, а разработването на биологическо оръжие, опитите с живи хора, в това число и в Украйна – благородни медицински изследвания.

Именно със своята разрушителна политика, войните, грабежите, те провокираха днешното колосално напрежение от миграционните потоци. Милиони хора търпят лишения, издевателства, загиват хиляди, опитвайки се да се доберат до същата тази Европа.

Ето сега изнасят хляба от Украйна. Къде отива той под предлог „да обезпечим продоволствената безопасност на най-бедните страни в света“? Къде отива? Всичко отива в същите тези европейски страни. Само пет процента са отишли в най-бедните страни в света. Отново поредната измама и откровена лъжа.

Американският елит просто използва трагедията на тези хора за отслабване на конкурентите си, за разрушаване на националните държави. Това заясга и Европа, това засяга и идентичността на Франция, Италия, Испания и други страни с многовековна история.

Вашингтон иска още нови санкции срещу Русия и болшинството европейски политици се съгласяват с това. Те ясно разбират, че прокарвайки пълен отказ на ЕС от руските енергоносители и други ресурси, САЩ водят нещата практически към деиндустриализация на Европа, към изцяло прибиране в техните ръце на европейския пазар – всички те разбират, тези европейски елити, всичко разбират, но предпочитат да обслужват чужди интереси. Това вече не е лакейство, а откровено предателство на своите народи. Но Бог да е с тях, това си е тяхна работа.

Но на англосанксонците вече не им стигат санкциите, те преминаха към диверсии – невероятно, но факт – организирайки взривовете на международните газови магистрали „Северен поток“, които преминават по дъното на Балтийско море, фактически пристъпиха към унищожаване на общоевропейската енергийна инфраструктура. За всички е очевидно за кого е изгодно. За когото е изгодно, той го е и направил, разбира се.

Диктатът на САЩ се основава на грубата сила, на юмручния закон. Понякога е красиво опаковано, понякога е без всякаква опаковка, но същността е една и съща – юмручното право. Оттук и разгръщането и поддържането на стотици военни бази във всички краища на света, разширяването на НАТО, опитите за сключване на нови и нови военни алианси, като AUKUS и други подобни. Тече активна работа и за създаването на военно-политическа връзка Вашингтон-Сеул-Токио. Всички онези държави, които притежават или се стремят да притежават истински стратегически суверенитет и са способни да отхвърлят призива на западната хегемония, автоматично се причисляват в редиците на враговете.

Именно на тези принципи се градят военните доктрини на САЩ и НАТО, изискващи ни повече, ни по-малко тотално доминиране. Западните елити поднасят неоколониалните си планове също така лицемерно, дори с претенция за миролюбие говорят за някакво удържане и подобни лукави слова скитат от една стратегия в друга, а всъщност означават само едно – подриване на всички суверенни центрове на развитие.

Вече сме слушали за удържане на Русия, Китай, Иран. Предполагам, че на ред са други страни от Азия, Латинска Америка, Африка, Близкия Изток, а също и сегашни партньори и съюзници на САЩ. Ние знаем: само нещо да не им хареса, те въвеждат санкции и срещу съюзници – ту срещу една банка, ту срещу друга; ту срещу една компания, ту срещу друга. Това е практика и тя ще се увеличава. Всички са под техния прицел, в това число и нашите най-близки съседи – страните от ОНД.

Наред с това Западът явно и вече отдавна взима желаното за действително. Така, затягайки санкционния блиц-криг срещу Русия, те предполагаха, че ще успеят за пореден път да строят целия свят по своя команда. Но, както се оказа, тази така радостна перспектива възбуди далеч не всички, освен завършените политически мазохисти и почитателите на други нетрадиционни форми на международните отношения. Повечето държави отказват да „козируват“, а избират разумния път на сътрудничество с Русия.

Такова непокорство Западът явно не е очаквал от тях. Просто са свикнали да действат по шаблон, да взимат всичко безцеремонно, с шантажи, подкупи, заплахи и убеждават себе си, че тези методи ще работят вечно – буквално са закостенели и застинали в миналото.

Подобна самоувереност е пряко породена не само от прословутата концепция за собствената изключителност – макар и това, разбира се, да буди просто удивление – но и от истинския „информационен глад“ на Запад. Наистина са се удавили в океана от митове, илюзии и фейкове, използвайки безгранично агресивна пропаганда, лъжат безразсъдно, като Гьобелс. Колкото по-невероятна е лъжата, толкова по-бързо ще повярват в нея – ето така действат, на този принцип.

Но не можеш да нахраниш хората с напечатани долари и евро. Не можеш да ги нахраниш с тези хартийки, а с виртуалната, надута капитализация на западните социални мрежи не можеш да стоплиш жилище. Всичко това, за което говоря, е важно. Но не по-малко важно е и това, което току-що беше казано: с хартийки никого не можеш да нахраниш – трябват продоволствия, и с тези надути капитализации също никого няма да стоплиш – трябват енергоносители.

Поради това, на политиците в същата тази Европа ще се наложи да убеждават гражданите си да ядат по-малко, да се мият по-рядко, а вкъщи да се обличат по-топло. А онези, които започнат да задават справедливи въпроси: „Наистина, защо така?“ – незабавно ще бъдат обявени за врагове, екстремисти и радикали. Ще прехвърлят отговорността на Русия: ето, тя е източникът на всичките ви беди. Пак ще излъжат.

Това, което искам особено да отбележа, да подчератя: има всички основания да се предполага, че западните елити не смятат да търсят конструктивни изходи от световната продоволствена и енергийна криза, която възникна по тяхна вина, именно по тяхна вина, в резултат на тяхната многогодишна политика, още далеч преди нашата специална военна операция в Украйна, в Донбас. Те не смятат да решават проблемите с несправедливостта, с неравенството. Има опасения, че са готови да използват други, обичайни за тях, рецепти.

И тук си струва да напомним, че от противоречията в началото на XX век Западът излезе през Първата световна война. Печалбите от Втората световна война позволиха на Съединените щати окончателно да преодолеят последствията от Голямата депресия и да станат най-голямата икономика в света, да наложат на планетата властта на долара като глобална резервна валута. А назрялата криза през 80-те години – в 80-те години на миналия век кризата също се изостри – Западът до голяма степен преодоля пак за сметка на присвояването на наследството и ресурсите на разпадналия се в крайна сметка Съветски съюз. Това е факт.

Сега, за да се измъкнат от поредната примка от противоречия, на тях им е нужно, каквото и да става, да сломят Русия, и другите държави, които избират суверенен път на развитие, за да могат още повече да грабят чуждите богатства и по този начин да прикрият, да потулят следите си. Ако това не се случи, не изключвам да се опитат изцяло да доведат системата до колапс, на който всичко може да бъде хвърлено, или, не дай Боже, да решат да използват известната формула „войната отписва всичко“.

Русия разбира своята отговорност пред световното общество и ще направи всичко, за да вразуми тези горящи глави.

Очевидно е, че днешният неоколониален модел в крайна сметка е обречен. Но повтарям, че неговите реални господари ще се държат за него до край. Те просто нямат какво да предложат на света, освен запазването на все същата система на грабеж и рекет.

Всъщност, те плюят на естественото право на милиарди хора, по-голямата част от човечеството, на свобода и справедливост, на това сами, самостоятелно да определят бъдещето си. Сега те изцяло преминаха към радикално отричане на нравствените норми, религията, семейството.

Хайде да си отговорим сами на много прости въпроси. Сега искам да се върна на това, което казах, искам да се обърна и към всички граждани на страната – не само към тези колеги, които се намират в залата – към всички граждани на Русия: нима искаме тук, в нашата страна, в Русия, вместо мама и татко да има „родител номер едно“, „номер две“, „номер три“ (там вече съвсем се побъркаха!) Нима ние искаме в нашите училища от началните класове на децата да се налагат извращения, които водят до деградация и отмиране? Да им втъпляват, че освен жените и мъжете вероятно съществуват и още някакви джендъри и да им предлагаме да си направят операция за смяна на пола? Нима искаме всичко това за нашата страна и за нашите деца? за нас всичко това е неприемливо, ние имаме друго, свое бъдеще.

Повтарям, диктатурата на западния елит е насочена срещу всички общества, в това число и срещу народите на самите западни страни. Това е предизвикателство към всички. Такова пълно отрицание на човека, разрушаване на вярата и на традиционните ценности и потискане на свободата придобива чертите на „обратна религия“ – откровен сатанизъм. В проповедта на планината Иисус Христос, изобличавайки лъжепророците, казва: „По плодовете им ще ги познаете.“ И тези отровни плодове вече са очевидни за хората – не само в нашата страна, във всички страни, в това число за много хора и в самия Запад.

Светът встъпи в период на революционни трансформации, те имат фундаментален характер. Формират се нови центрове на развитие, те представляват болшинството – болшинството! – от световното общество и са готови не само да заявят своите интереси, но и да ги защитават, и в многополярността виждат възможност да укрепят суверенитета си, а значи и да получат истинска свобода, историческа перспектива, свое право на самостоятелно, творческо, смобитно развитие, на хармоничен процес.

В целия свят, в това число Европа и Съединените щати, както вече казах, ние имаме много съмишленици, и ние чувстваме, ние виждаме тяхната подкрепа. Вътре в най-различни страни и общества вече се развива по своя характер освободително, антиколониално движение срещу еднополярната хегемония. Тази субектност само ще нараства. Именно тази сила ще определя бъдещата геополитическа реалност.

Уважаеми приятели!

Днес ние се борим за справедлив и свободен път, преди всичко за нас самите, за Русия, за това диктатът, деспотизмът завинаги да останат в миналото. Убеден съм страните и народите разбират, че политика, построена на изключителността на когото и да било, на потисничество на другите култури и народи, по своята същност е престъпна, че ние трябва да обърнем тази позорна страница. Започналото рушене на западната хегемония е необратимо. И отново ще повторя: вече няма да е както преди.

Полето на битките, към които ни призова съдбата и историята, е полето на битките за нашия народ, за голямата историческа Русия. (Аплодисменти.) За голямата историческа Русия, за бъдещите поколения, за нашите деца, внуци и правнуци. Ние сме длъжни да ги защитим от поробването, от чудовищните експерименти, които са насочени към осакатяване на тяхното съзнание и душа.

Днес се сражаваме, за да може никога на никого да не идва на ум, че Русия, нашият народ, нашият език, нашата култура могат да бъдат взети и зачеркнати от историята. Днес на нас ни е нужна консолидация на цялото общество и основа на такава сплотеност могат да бъдат само суверенитетът, свободата, съзиданието, справедливостта. Нашите ценности са човеколюбие, милосърдие и състрадание.

И искам да завършва изказването си с думите на истинския патриот Иван Александрович Ильин: „Ако смятам Русия за моя родина, това означва, че обичам, съзерцавам и мисля по руски, пея и говоря на руски; че вярвам в духовните сили на руския народ. Неговият дух е и мой дух; неговата съдба е и моя съдба; неговото страдание е моя мъка; неговият разцвет е моя радост.“

Зад тези слова е великият духовен избор, който за повече от хилядолетие руска държавност са следвали много поколения наши предци. Днес този избор правим ние, направиха го гражданите на Донецката и Луганската народни републики, жителите на Запорожската и Херсонската области. Те направиха избор да бъдат със своя народ, да бъдат с Родината си, да живеят нейната съдба, да побеждават заедно с нея.

Зад нас е истината, зад нас е Русия!

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова