Сайт за безплатни обяви

• Григор Сарийски
• 30 Юни 2022 09:10
• 646

Напоследък в публичното пространство се отделя доста време и усилия в търсене на подходяща характеристика за състоянието в което се намират финансите след оставката на коалиционния кабинет. Коментарите са разнопосочни и объркани, което е разбираемо, тъй като въпреки гръмките обещания за светло бъдеще и ликвидиране на сивата икономика, скоропостижно отишлото си правителство изглежда доста неубедително в отчитането на своите успехи. Малкото експертни мнения, представящи за успешен скоропостижно приключилия четвърт полу-мандат, изтъкват на преден план подобряването на съотношението дълг/БВП, нарастването на брутните приходи в бюджета и пр., което (по начина по който се поднася) изглежда сравнително добре. Под капака, обаче, картината е доста обезкуражаваща и говори за всичко друго, но не и за добрата кондиция на хазната. 

Според последните налични данни от бюлетина на ресорната дирекция в МФ, в края на м. април държавният дълг достига 30.2 млрд. лв. Това е с 2.4 млрд. лв. или с почти 1/10 повече от отчетеното за същия месец на предходната - 2021 г. (27.8 млрд. лв.). Факт е, че съотношението между дълга и БВП намалява (от 22.3% до 20.5%) но това не е нечия заслуга, а по-скоро закономерен ефект от ускоряването на инфлационните процеси, тъй като нарастващите цени влияят върху пълния размер на брутните приходи в икономиката за този период и само върху една малка част от дълга. Върху онази част, която е емитирана през това време. Поради тази причина в началото на подобни периоди обикновено се наблюдава нещо като затишие пред буря и дълговите съотношения на емитентите, които могат да ползват привилегията на фиксираните лихви се подобряват. Поне за малко. Тук само за справка може да се отбележи, че през 2019 г. въпросното съотношение беше спаднало до 17.8%, при това по време, когато инфлация практически нямаше. Така получената картина няма да се измени, ако в тези калкулации се включи и държавногарантираният дълг, доколкото той заема относително малък дял от т. нар. „Маастрихтски дълг“ и почти не се променя за разглеждания период.

Така поднесени, горните числа все още не дават ясна картина на състоянието на хазната. Не и докато не се приспадне сумата на фискалния резерв, тъй като за един длъжник не може да бъде все едно дали разполага с някаква сума в наличност, или е с празни джобове. Според отчетите на МФ, общият размер на фискалния резерв в края на миналия април е 8.8 млрд. лв., а година по-късно (през април 2022 г.) вече достига 9.4 млрд. лв., което на пръв поглед изглежда добре. Поне докато не извадим заделените 1.1 млрд. лв. за капитала на "Врана ЕАД", които все още се водят като част от резерва и не са свалени от отчет само заради отказа на Агенцията да впише това обстоятелство в регистъра. След приспадането на въпросната сума реално остават едва 8.3 млрд. лв., което е с половин милиард по-малко от миналия април или с други думи, ако МФ иска да възстанови фискалния резерв до нивото от април 2021 г. би трябвало само дотук да изтегли допълнителен заем в такъв размер и да прибере получената сума в резерва. В тази сметка изобщо не включваме изменението на покупателната способност на тези пари, тъй като при 14.5% годишен темп на ИПЦ към края на април всеки заделен лев купува (и то – по официални данни) с 1/7 по-малко стоки и услуги, отколкото през миналата пролет.

Към тази сума, разбира се, трябва да се добави и скритата част на бюджетният баланс, тъй като всеки дефицит, включително и квазибюджетният, трябва бъде покрит отнякъде – било то с нов дълг или със средства от резерва. Простото сравнение на частта от баланса, подаваща се над водата изглежда в полза на сегашното управление, което в края на април отчете излишък по консолидираната фискална програма в размер на 883 млн. лв. (срещу едва 172 за кореспондиращия период на 2021 г.). По-интересна, обаче, е сумата която не фигурира в отчета и за която може да се добие известна представа чрез сравнението на темповете, с които правителството харчи нашите пари. От отчетите на МФ е видно, че за четирите месеца на 2021 г. са похарчени 33,8% от общо заложените разходи в ЗДБРБ, докато за кореспондиращия период на тази година са изразходени едва 27.8% (10.9 млрд. лв. от общо заложените 39.0 млрд. лв. разходи в ЗДБРБ). Това едва ли може да се нарече успех, тъй като в общия случай подобно изоставане означава, че МФ бави плащанията (което е разбираемо на фона на намаляващата охота, с която кредиторите му отпускат заеми) и че за да получим съпоставими величини, би трябвало от сегашния излишък да извадим поне толкова, колкото да изравним дела на направените до момента разходи. Сумата не е малка и се равнява на 1/5 от похарченото до момента, т. е. над 2 млрд. лв., които в общия случай са неразплатени задължения по изпълнени договори или с други думи дълг, който просто не се отчита като такъв в официалните бюлетини на ведомството.

Освен че изкривява общата картина трупането на този дълг има множество последствия, които мултиплицират негативите и ги разпростират върху сектори и предприятия, нямащи нищо общо с правителството и хазната. Само като пример може да споменем забавянето на разплащания по цялата верига от доставчици (и произтичащия от това ръст на междуфирмената задлъжнялост), свиването на оборотите в свързаните сектори, ограничаването на търговския кредит и пр. Освен всичко друго, така направената „икономия“ означава неспазване на сроковете за изпълнение на важни инфраструктурни проекти, а от там и нарастване на риска от загуба на финансиране от фондовете на ЕС, което беше потвърдено съвсем наскоро при посещението на председателя на регионалната комисия на ЕП. За да се върнем на сметката в сегашно време, трябва само да отбележим че този дълг няма да изчезне, а с времето може даже да се увеличи, тъй като забавяйки плащанията, МФ рискува да изпадне в позицията на неизправна страна, което обикновено води до неустойки, но също и до анекси към договорите. В гоненето на икономии администрацията има навика да забравя че по правило евтиното излиза скъпо и че в сферата на публичните финанси за този лукс се плаща само от едно място. От джоба на данъкоплатеца.

За да се постигне някаква (макар и бегла) прилика с миналия април, би трябвало към така получените суми да се добавят и отчетените като разход за миналия декември 1.2 млрд. лв., които обаче бяха заделени по сметки за чужди средства (по бюджетите на ДОО и МЕ), за да се изхарчат в момента. Очевидно е, че ако в края на миналата година не беше използван този интересен похват (заимстван, между другото, от уж „изчегъртаното“ предходно управление) за времето на своето кратко съществуване коалиционният кабинет би трябвало да покрива разходите до този размер или с нов заем, или пък като изтегли същата сума от фискалния резерв и нито едно от двете нямаше да изглежда добре в априлските отчети.

Проблемите, разбира се не свършват дотук. Възникването на ситуация в която проектът за актуализация на бюджета се разглежда в условия на предизборна наддаване превърна хазната в своеобразен заложник на тесни партийни интереси.  В опит да се харесат на своите избиратели партиите от целия политически спектър започнаха да внасят предложения, с които от една страна се увеличават разходите на бюджета (за пенсии, помощи, заплати в определени сектори, стипендии и така нататък), а в същото време данъчната тежест бива облекчавана с всички познати методи, като например понижаване на ставката за данък добавена стойност върху тестените изделия, отлагане на въвеждането на нови акцизни ставки върху цигарите и тютюневите изделия и пр.  С други думи следващата изпълнителна власт (която и да е тя)  ще трябва някак хем да харчи повече хем да събира по-малко. Поне в относително изражение. 

Това вероятно ще окаже натиск в посока към увеличаване на дефицита, който трябва да се компенсира отнякъде и вариантите за това се броят на пръсти.  От гледна точка на данъкоплатеца най-уместното и предпочитано решение би било чрез подобряване на събираемостта. При последните обсъждания на актуализацията в бюджетната комисия бяха направени подобни заявки, включително и с прогнозата (и последвалият облог върху нейното изпълнение) за допълнително увеличение на очакваните брутни приходи от ДДС със 760 млн. лв.  Проблемът е че заложеното увеличение няма нищо общо с така дългоочакваното подобряване на събираемост на данъците за сметка на потоците в сивата икономика (което, между другото, беше едно от големите  предизборни обещания на ПП).  Лесно може да се добие представа за ефективността на работата на администрацията в тази област, като се направи просто сравнение между темпа на приходите и този - на данъчната основа.

Според данните на Националната статистика, индексът на оборотите в сектор „търговия“ по текущи цени за изтеклите четири месеца от началото на годината  се движи между 22 и 34%. Това означава че при равни други условия и непроменени параметри на данъчното облагане (а те са точно такива)  би трябвало да се отчете съпоставимо увеличение на постъпленията от ДДС  при сделки в страната.  Данните обаче не показват нищо подобно. Според априлския отчет на МФ приходите от този източник към април 2022 г. възлизат на 2.982 млрд. лв., което е със 7,8 млн. лв. (0,3 %) повече от отчетеното за същия период на предходната година. Подобно (почти стократно) разминаване между двата темпа естествено буди известно съмнение в капацитета на администрацията да събира дължимите данъци от местните стопански агенти. Още по-сериозният проблем е, че след влизането в сила на разглежданите в момента изменения на ставките и обхвата на облагане  подобни сравнения ще стават все по-трудни и това в никакъв случай няма да бъде от полза за финансовата стабилност.

На първо време растящите дефицити ще се покриват чрез емисия на дълг (по този въпрос се работи в момента и  покачването на т. нар. "таван" от 7,3 на 10,3 милиарда е въпрос на часове) а на следващ етап вероятно ще се потърси вариант за частична компенсация - чрез увеличението на приходите от някой от останалите източници (концесии,  приватизация, вдигане на преките данъци). Това по всяка вероятност ще бъде заложено още в първите непопулярни мерки на следващото правителство, които ще бъдат поднесени на обществото веднага след приключването на водещите теми (като например вдигането на ветото за РСМ).

Интересно как следващият кабинет ще се опита да реши проблемите, натрупани през последните няколко месеца, но още по-интересното е, че ще се наложи да го прави в ситуация в която няма да разполага нито с време, нито с достатъчен ресурс за целта, тъй като перспективите за „меко приземяване“ избледняват все повече. Неотдавна беше публикувана предварителната оценка на икономическия растеж за първото тримесечие и дори беглият прочит на резултатите от оценката показва че състоянието на българската икономика е пълната противоположност на понятието за "добро". Изтеклото тримесечие се оказа третото поредно, през което растежът на икономиката се забавя (от 7,8% през второто тримесечие на 2021 г. до 4% за изтеклия период). Тенденцията на влошаване обхваща всички компоненти на БВП, като например темпът на крайното потребление спада от 8,1% до 5,2%, темпът на износ на стоки и услуги намалява повече от три пъти (от 21,3% до 6,5%) и пр. Особено притеснителното е, че последният показател е двукратно по-нисък от темпа на нарастване на вноса (13,5%), което означава че ние внасяме от чужбина все повече стоки срещу които реално няма какво да предложим. 

На този фон прогнозата за 2.9% растеж и уверенията на бившия премиер за „добро макросъстояние“ звучат малко странно. То няма как да е добро, при положение че България е страната с най-енергоемкото производство в региона (дори РСМ и Черна гора  използват за производството си с около една четвърт по-малко енергия отколкото България - съответно около 300 килограма петролен еквивалент на 1000 евро БВП, срещу 405 у нас и 117 средно за ЕС) и в същото време  проявява особено усърдие по прекъсване на отношенията с традиционните ни доставчици. Тази комбинация напълно закономерно поставя българската икономика в положението на една от най-силно засегнатите от оскъпяването на енергийните източници и нанася тежък удар върху конкурентоспособността на българските производители. Сега страната ни се нарежда на една от челните позиции по ръст на цените (заемайки през м. май пето място – след трите балтийски републики и Чехия) и на едно от последните места (двадесет и второ в ЕС) по темп на растеж в края на изтеклото тримесечие.

Разминаването между фактите и начина на тяхното отчитане създава известно объркване. Според официалната статистика за 2021 г. темпът на заплатите изпреварва почти четирикратно този - на потребителските цени (11% срещу 3%), което означава че стандартът на живот би трябвало да е по-висок. В същото време, според последното допитване на НСИ над 2/3 от анкетираните изпитват затруднения да покриват дори ежедневните си разходи. Проблемът тепърва ще се задълбочава, тъй като потребителските цени най-вероятно ще продължават да нарастват докато не се изравнят с темпа на цените на производител (т. е. докато цялото увеличение на производствените разходи не бъде пренесено върху крайната цена) а възможностите за подпомагане от хазната ще се ограничават все повече. Поради недостиг на средства.

Източник: Гласове