Сайт за безплатни обяви

• Владислав Стрекопитов
• 16 Ян 2023 14:43
• 515

Учени от Института по цитология и генетика на Сибирския клон на Руската академия на науките доказаха в експерименти с мишки, че отрицателните емоции са един от рисковите фактори за развитието на рак. Възможно е продължителният стрес и депресията да провокират рак при хората. Становищата на лекари и психолози по този въпрос - в материала.

Канцерогенни хормони

Смята се, че ракът възниква, когато на определено място в тялото се натрупат клетки с неправилна генетична информация. Здравата имунна система обикновено се справя успешно с тях, но ако възникне проблем, мутиралите клетки, без да срещат съпротива, се делят неконтролируемо, образувайки тумор.

Сред рисковите фактори са неблагоприятната околна среда, нездравословното хранене, лошите навици, инфекциозните заболявания. И хроничният стрес. Академик Иван Павлов е един от първите, които обръщат внимание на това при опити с кучета. При половината от животните стомашната язва, причинена от силен стрес, в крайна сметка се изражда в злокачествен тумор.

"Повишеният психологически стрес е защитна реакция на тялото. Но той провокира различни възпалителни процеси, които впоследствие могат да доведат до онкологични заболявания", казва ръководителят на онкологичния център СМ-Клиник, доктор на медицинските науки, професор Александър Серяков.

При хроничен стрес метаболизмът се променя, дължината на теломерите (крайните участъци на хромозомите) се скъсява, нивото на адреналин, норадреналин и кортизол се повишава, което засяга много органи, включително имунната система.

"Проучванията показват, че хормоните на стреса могат да повлияят отрицателно на циклооксигеназа-2, ензим, който образува възпаление, предшественик на някои видове рак", продължава професорът. "Когато са подложени на стрес, надбъбречните жлези произвеждат повече норепинефрин и кортизол. И двата хормона засягат неутрофилите, клетките на имунната система, които отделят специални протеини, които "събуждат" туморните клетки. Има доказателства, че мъжете, които приемат блокери на адреналиновите рецептори за понижаване на кръвното налягане, имат 50 процента по-ниска честота на рак на простатата."

Разбира се, това не означава, че всеки, който преживява трудни емоционални моменти, непременно ще се разболее от рак.

„Стресът идва и си отива, това е нормално", отбелязва практикуващият психолог Анна Илина. „Но в хронична или неконтролирана форма, той може да се превърне в катализатор за патологична активност на цитокини.

Според нея в риск са тези, които са имали трудно детство. Такива хора често страдат от синдром на хроничната умора, невродермит, имат проблеми с щитовидната жлеза. Тъй като имунната система вече не работи, вероятността от злокачествени тумори е висока.

От гледна точка на физиологията, хормоналният отговор на стреса е вид механизъм за спешна адаптация, който се включва в отговор на психическо пренапрежение.

"В режим "аларма" тялото се мобилизира и работи на износване. Имунната система се изтощава по-бързо, постепенно губи почва - и човекът боледува по-често. Вирусните и настинките се изместват от по-опасни заболявания, включително рак”, обяснява Олга Вяткина, главен лекар на мрежата от клиники по интегративна медицина “Дмитрий Раевски.”

На ниво ген

Институтът по цитология и генетика на Сибирския клон на РАН от няколко години провежда изследвания върху мишки, изучавайки връзката между стреса и риска от развитие на рак. Оказа се, че хроничният социален стрес разстройва имунната система, ускорява метастазите на злокачествени тумори. Освен това връщането на нормалното психо-емоционално състояние често е по-ефективно от мерките за директно активиране на имунната система.

„Самият феномен е известен отдавна, но не беше ясно какво се случва на ниво генна транскрипция - прехвърлянето на информация от ДНК към РНК“, казва Анна Галямина, кандидат на биологичните науки, участник в проекта.

Учените се фокусираха върху хипоталамуса, област от мозъка, участваща във верига от поведенчески, имунни и невроендокринни процеси. При животни с предразположеност към рак активността на гените, участващи в канцерогенезата, е повишена. Тоест, вероятно е рискът от тумор, свързан с хроничен стрес, да е заложен на геномно ниво в мозъка.

"Косвено това се потвърждава и от факта, че други изследователи са открили подобни промени във функционирането на редица гени при пациенти с белодробен карцином. Тук обаче е необходимо експериментално потвърждение", добавя Галямина.

Засега говорим изключително за фундаментална наука, но с успеха на проекта ще се отворят перспективи за практическо приложение. Учените се надяват да намерят нови целеви гени за фармакологични ефекти, които забавят растежа на тумора.

Нееднозначна връзка

Влиянието на хормоните на стреса върху имунната система е доказано, но реалната биологична картина вероятно е много по-сложна.

„Може би все още има неизвестни механизми, които задействат някои по-сложни процеси. Няколко десетки хиляди клетки с мутации се образуват в тялото всеки ден. А отрицателните емоции и свързаните с тях общи разстройства, като нарушения на циркадния ритъм, карат имунната система да спре да разпознава раковите клетки като чужди в даден момент”, казва Павел Копосов, заместник-директор на Института по онкология на Европейския медицински център, доктор на медицинските науки.

За разлика от лабораторните мишки, чисто човешки експеримент не може да бъде направен. Затова учените като цяло се базират на ретроспективни данни – водят се от онкологични диагнози, търсят данни за продължителен стрес в анамнезата.

По-голямата част от пациентите потвърждават, че са преживели стрес или депресия, казват онколозите. И това са не само трудности в личния живот или конфликти на работното място, но и определени предчувствия или необичайни физически усещания, които хората тълкуват като симптоми на заболяване. Така че връзката между стреса и рака може да е донякъде обратна.

"Стресът често причинява психосоматични разстройства. В същото време те се обръщат по-често към лекари, а злокачествените тумори могат да бъдат открити в ранните стадии", заключва Копосов.

Във всеки случай продължителният или хроничен стрес е вреден за тялото. Освен върху имунната система, той влияе негативно и на други функционални системи: централната нервна, сърдечно-съдовата и храносмилателната система. Затова лекарите и психолозите препоръчват да се научите как да се измъкнете от депресията, докато не започнат необратими промени. Но не забравяйте за други опасни навици - тютюнопушенето, алкохолната зависимост, неправилното хранене, които също могат да предизвикат развитието на рак.

Източник: Поглед.инфо