Сайт за безплатни обяви

Премного съм благодарен, че ме поканихте и имам възможност да изкажа своето мнение, своето виждане на толкова уважавана платформа. Нашата зададена тема е много силна и по нея, разбира се, си струва да се изнесат няколко лекции, защото тук има и исторически аспект, и политологически аспект, и геополитически аспект, и църковен аспект, тоест тук всичко твърде много се преплита и действително се оказва, че Украйна, след разпада на СССР, се оказа в самия център на такива глобални геополитически процеси и вероятно това е единствената страна, която издържа такива разнообразни времена.

Аз неотдавна изказах една мисъл, че живеем в такива времена, които са удивителни. Аз наистина преживях такива удивителни времена. На първо място прелома на столетието, прелома на хилядолетието, плюс преживяването на Съветския съюз, а после Съюза на Горбачов и в някаква степен и Украйна, защото Украйна, както каза и президентът, е абсолютно различна Украйна, както в политическото си съществуване, така и по отношение на Църквата.

Уви, за съжаление, още в първите дни от независимостта на Украйна, а може и разпадането на Украйна, в Църквата постоянно имаше влияние от властта. По принцип според моя исторически разрез Украинската църква, или така да кажем, Киевската митрополия, винаги е имала вероятно повече гонения от всички останали църкви, започвайки още с униятите, и прочие, и прочие.

И започвайки от разпадането на СССР, колкото и банално да звучи това, от нашите „приятели“ през океана беше поставена задача да откъснат населението от корените му, да разкъсат единството на тези три братски славянски държави и освен това да ги настроят едни срещу други. И качествено новия диалог, който предложиха на Украйна, способен да преформатира съзнанието на украинците, беше поставен на принципите на национализма. Отначало беше ненатрапчиво, декоративната част, шевици, цветенца от украинските народни песни, а после това се превърна в ужасен, на практика, нацизъм.

Няма нужда да подбираме думите. Както знаем, това започна още от времето на Кравчук, този украински национализъм, който е производен продукт на гордостта. По един или друг начин, това са всички тези неща, които човек иска да подчертае, да се отличи от друг човек, в основата на това все пак лежи гордостта. В гордост пребиваваше и човекът, който възглавяваше Украинската църква, Украинския екзархат, митрополит Филарет, който, мисля, че вие следите развитието, знаете, че той искаше да стане Московски патриарх. Това не стана, той много се обиди, върна се в Украйна...

И тук е първото, така да се каже, влияние на държавата – президентът Кравчук, който беше идеолог на комунистическата партия, беше секретар на партията и изведнъж стана президент на Украйна, вероятно го постигна на вълната на национализма, на националистическия подем. Той предложи на Филарет да си създаде своя църква. И разбира се, Филаррт, като човек много умен и хитър и човек, който никога няма да се хвърли, така да се каже, някъде, където е опасно, той разбра, че ако държавата го подкрепя, ако националистите го подкрепят, всичко ще се получи. И той тръгна напред и тук две  гордости – националистката и личностната на Филарет – се преплетоха и се създаде това чудовище, което се нарече Украинска православна църква, Киевска патриаршия.

Това създаде разкол и на това основание, с помощта на така наречените патриотични сили, с помощта на държавата, този разкол започна да се движи напред. Защото ако не беше помощта на държавата, нямаше нищо да се получи. По-нататък, ако вземем разрез на влиянието на президента, а при Кучма можем спокойно... А, забравих да спомена, че по това време вървят големи нападения, големи гонения срещу Украинската православна църква, която получи това название през 90-а година. Това беше от униятите, а преди това заляха с кръв Западна Украйна, завземайки храмове. При Кучма малко утихна, но Кучма разви малко по-друго направление, може да се каже системно направление. Той беше първият, който започна да общува с Вартоломей, посещаваше Вартоломей, а по-точно изпрати свой министър, за да иска да се признае структурата на Киевския патриархат и да се даде автокефалия на така наречената църква, която е политическа групировка. При Юшченко пак започнаха нападения срещу църквата, той продължи това системно, както го нарекохме, направление, пак ходиха при Вартоломей, Вартоломей идва в Украйна, но срещнаха масов отпор, страшно много хора тогава посрещнаха Вартоломей от нашата църква, бяха с плакати и лозунги, че нашият патриарх е патриарх Кирил. Не, тогава все още беше патриарх Алексий II. След това Вартоломей се отдръпна и не предостави автокефалия, въпреки че беше уговорено да има автокефалия. При Янукович вече беше курорт за нашата църква, никой не закачаше нашата църква, нямаше нито нападения, нито нищо. А след това започна вече много мощна атака към църквата, при Порошенко и впоследствие при Зеленски. Макар че при Зеленски имаше надежда, но той каза „Не търсете мир по църквите, по-добре търсете Бога“ и в началото изобщо не се намесваше в делата на църквата, но после очевидно реши да тръгне по пътя на Порошенко.

В какво се състоеше всичко това, тези гонения против нашата църква? Първо, на политическото поле през цялото време държавните органи се движеха в посока на склоняване на Константинопол да даде автокефалия и да вкара Украинската православна църква в тази автокефалия. Това беше замислено, за да се откъсне Украинската православна църква от Руската православна църква. Привеждаха се разни доводи, че ако Украинската православна църква се съедини с това разколническо обединение, ще има много енории в тази структура, повече дори отколкото в самата РПЦ. Тоест, провеждаше се атака срещу Руската правослвна църква и това беше главната задача в политически аспект. В законодателното поле украинската власт се опита да приеме и успя да пиреме няколко закони, антицърковни закони, които впоследствие биха й позволили, вече на законово основание, да осъществи завземане на православни светини и даже да забрани църковната организация, която се намира в страната-агресор, така те наричаха тези закони. Едновременно и в медиите вървеше много активна антицърковна кампания, чиято цел беше формиране на обществено мнение за УПЦ като за организация, съдействаща за сепаратизма, отстояваща антиукраински интереси, заплашваща сигурността на украинската държава.

Всички тези фактори бяха използвани от мнозинството украинци, вероятно както и всички други, не само украинци. Това е таква потребност, постоянно да бъдеш съгласен с мнозинството, с това, което мнозинството мисли – ето, аз също ще се съглася с това и в този план ще действам и ще се движа. Така се случва и днес, при тази специална военна операция, когато има мнение на мнозинството, всички се придържат към това мнение. Именно към формирането на такова мнозинство бяха насочени всички действия на държавната власт, особено в последните години след майдана. Информационната война, която разгърнаха срещу УПЦ в украинските медии, католиците и други политически организации, имаха за цел да разрушат единството на вселенското Православие, и това се случи.

Второ, това, както вече казах, беше удар по РПЦ. Но засега това не се получи, слава Богу и сега присъединяването на Кримска епархия укрепи и се надявам, че в бъдеще това движение ще се развива и ще укрепи позицията на целия православен свят. Освен това имаше маса дискриминационни моменти, например капеланите бяха забранени в украинската армия, изобщо капеланите от УПЦ бяха забранени в украинската армия. Може и това да беше за добро, но в крайна сметка това е дискриминация. Нашите йерарси неведнъж излизаха с призиви, че ако не взимате нашите капелани, тогава не взимайте и нашите вярващи в армията, нека да не служат. Обаче там имаше наплив от разколници и унияти, основно бяха те и няколко протестанти, и те станаха капелани. В украинската православна църква има редица факти, които може да се изтъкнат като факти на дискримнация и гонения на църквата.

Първата група факти беше, че след майдана не се осигури регистрацията на църквата като юридическо лице, чийто учредител е Киевската митрополия на Украинската православна църква или енориите на Украинската православна църква бяха в продължение на всички тези години на практика нерегистрирани. Обясняваше се с това, че чакат потвърждение на закона за смяна на името на Украинската православна църква.

Втората група факти – в тези времена се увеличи вълната от агресия по отношение на Украинската православна църква. Църквата стана жертва на агресивна пропаганда, дезинформация, дискриминация, сатанизиране от медиите, масови заграбвания на култови сгради, физически травми, насилие спрямо вярващите... Сега може да се приведе огромно количество факти, които не са просто така във въздуха, те са реални, с видео потвърждения, това беше реално – биеха хора, издевателстваха над свещеници. Всичко това беше следствие на политиката, която водеше правителството спрямо Църквата.

И третата група факти бяха тези законопроекти, за които казах. Законопроект 41282, който предоставя право на всеки човек самостоятелно да определя своето членство в общността и да влияе на решенията на органите на управление в общността на УПЦ. Какво означава това? Това означава, че човек може да отиде във всеки храм и да каже „Аз се идентифицирам с тази общност, с този храм“ и тогава, съгласно този закон, той би имал правото да гласува за съдбата на този храм. От това се възползваха т.нар. ПЦУ (Православна църква на Украйна), бяха организирани автобуси, колони, които пътуваха от храм на храм, имаше хора, които обявяваха, че се идентифицират с този храм, с тази общност и гласуват за влизане на тази общност в ПЦУ. Слава Богу, този закон не мина и даже в изменението на закона за свобода на съвестта също имаше поправка и тя също не мина, изнесоха я в скоби и не мина, но този законопроект вися продължително време над нас и предизвикваше силно напрежение сред вярващите. Друг законопроект беше 4511 – това, както казах, е законът, според който трябваше да се сключват договори между държавата и религиозните организации, чийто център се намира в държава, която Върховната рада нарича агресор. Тук е неприкрито ясно, че този закон се въвежда само заради УПЦ, защото те навсякъде заявяваха, че религиозният център на УПЦ се намира в Москва. Даже без оглед на това, че в 2017 г. имаше архиерейски събор на УПЦ, на който беше внесен устав с изменения, вкоито беше указано, че религиозният център на УПЦ се намира в Киев. Но главното не беше истината за тези хора, главното не беше спазването на някаква законност, главното беше информационната война против църквата.

Сега вече, след началото на специалната военна операция, има законопроект 5309, от 2016 г. относно наименованията на организациите. Ако предишният беше за сключване на договори, в 2016 г. във Върховната рада беше внесен законопроект, а в 2018 г. беше приет, според който трябваше да се промени и името. И в името трябваше задължително да влиза и името на страната-агресор, тоест не Руска православна църква в Украйна, а Русийска православна църква – така трябваше да променим името си. Защо се правеше това? Правеше се, за да улеснят завземането на храмове, завземането на църковно имущество. Не можеше да се допусне да се регистрират разколниците като Украинска православна църква, защото не може да има две църкви с едно и също име. Затова трябваше да се смени нашето име, после при регистрацията да ни спрат и в това време разколниците да сменят тяхното име на Украинска православна църква. И да допуснем техен епископ да дойде в Херсон, носейки документ, че е епископ на Украинската православна църква, като в същото време нашият епископ вече не е епископ на Украинската православна църква и доколкото с цялото имущество се разполага епископът на УПЦ, този т.нар. епископ ще дойде в епархията и ще стане разпоредител на това имущество. По някаква причина битуваше такова мнение у разколниците, че ако те се нарекат Украинска православна църква, а ние русийска или руска, само не и украинска, то хората внезапно, след толкова години независимост, мним суверенитет, ще прозрат и веднага ще спрат да ходят в нашите храмове, и ще тръгнат в техните, защото са украински, а ние само ги подлъгваме и всички са излъгани.

Аз казвах на всички, помните ли този анекдот, че не бият по паспорта, а по лицето. Както и да се казваме ние, както и да се наречете вие, хората много добре разбират, за всички тези години те прекрасно разбират къде има църква, и къде има залъгалка, каквато сте вие.

Какви факти още, имаше много, може би не страшно много, но сравнително много наказателни дела, по различни поводи. Например, в Запорожска област, може би помните този случай, да сте го отбелязали във вашата история, когато един самоубиец се хвърли от балкона и падна върху малко дете и го уби. Това детенце било кръстено в Киевския патриархат и свещеникът от Запорожска епархия отказа да направи опело, защото смяташе, че то е било некръстено. Това имаше огромен резонанс и даже службата за сигурност на Украйна повдигна съдебно дело срещу свещеника от тази епархия. Или пък наказателното дело срещу отец Виктор Землянов, мисля, че тази фамилия Ви е известна, ако е неизвестна, можете да потърсите в Гугъл информация за този свещеник, който в Западна Украйна, в Ровенска епархия положи много усилия да няма незаконни енории, незаконни завземания на храмове, предоставяше правна помощ на свещениците, направи много за защита на Църквата. И заради това, че излезе по няколко федерални (руски, б. пр.)канали и даде интервюта, даже се снима и в някакъв филм, мисля, против него повдигнаха наказателно дело. И така нататък, много дела бяха заведени, по много фактори...

Отделно искам да кажа за литийните шествия. В 2016 г. имахме организирано грандиозно литийно шествие на Украинската православна църква, едната група тръгваше от Почаево, другата от Светогорската лавра. Трябваше да се срещнат в Киев и те се срещнаха в Киев. Това бяха грандиозни литийни шествия, но държавните органи започнаха да ги възпрепятстват.

Например, в Житомир им забраниха им да влязат в града, в Бориспол също им забраниха да влязат в града. Между другото по този начин предизвикаха интерес към литийните шествия, защото по-рано никой не идваше на литийни шествия. Когато видях, че стават такива нападения над литийните шествия, аз също отидох и вървях с Почаевския кръстен ход, а следващата седмица и със Светогорския и вече с него отидох в Киев. Многохилядни, даже не многохилядни, а много стохилядни литийни шествия събра Украинската православна църква, а държавата, в лицето на Порошенко, за да омаловажи броя на хората, които поддържат Украинската православна църква, защото при Зеленски не се забелязва това. Но при Порошенко беше много точно забелязано, че се организираха безплатни автобуси, защото на следващия ден се проведе такова литийно шествие, в деня на кръщението на Русия и от разколниците. Ако нашите бяха по няколко стотин хиляди, техните бяха по 4-5 даже нямаше и 10 хиляди души. Най-масовото при тях беше 20 хиляди, но бяха вложени куп пари, за да доведат, бюджетни пари, хора просто от улицата, вярващи-невярващи, отивай там, защото трябва да мине. Ако нашите след литийното шествие отиваха на литургия, техните след това отиваха да гуляят. Ето в такива ситуации беше забележимо влиянието на държавата. И най-вече, всички нас ни наричат агенти на Федералната служба за сигурност. Аз не знам даже къде се намира, а те казват, че съм на заплата там, агент на ФСБ. Това е просто смешно, защото нас ни набеждава така нареченият „Обединен събор“ и ако всички бяхме влезли в него, ние бихме имали мнозинство, бихме си избрали наш агент от ФСБ за предстоятел и бихме управлявали така наречената поместна църква, която те искат. Това би била най-голямата победа на ФСБ за всички тези години.

Сега, след като започна операцията, се очертаха три направления на борба с УПЦ – оскверняване на храмове, забрана на дейността, в редица градове вече забраниха дейността на УПЦ и продължават незаконните преминавания към ПЦУ. И понеже виждам, че времето изтича, бих искал да кажа, че ние трябва да разберем, че за да избегнем гоненията от страна на държавата, УПЦ може просто да престане да бъде Църква Христова и да се превърне в политическа обществена институция, която отговаря на търсенията на обществото и споделя европейските ценности. Това е цената, която трябва да се заплати за спокоен живот. И никакъв руски свят тук няма нищо общо.

В лицето на Украинската православна църква властта се бори с Църквата, така е било и в 17 в., когато беше унията, така се случва всичко и сега. Не искам сега да засягам тази тема, за събора, който премина, но ние виждаме, за мое най-дълбоко съжаление, че Църквата започва да отговаря на нуждата на обществото и следващата стъпка ще бъде да сподели европейските ценности. Това е лошо. Продължаваме молитвите към Господ да укрепи нашите йерарси в УПЦ, за да взимат те правилни решения. А аз, както съм казвал, и казвам, и ще продължа да казвам, за мен решенията на този събор нищо не променят, но аз, както съм служил преди, така служа и сега – поменавам нашия светейши патриарх Кирил, поменавам блажения митрополит Онуфрий и поменавам своя управляващ архиерей митрополит Йоан.

Това е накратко, макар че тази тема може да заеме няколко лекции. Затова аз доста фрагментарно, не зная как ви се стори това, опитах се кратко, за да се вместя в половин час. Ето и половин час.

Източник: Гласове