Сайт за безплатни обяви

• bgnote
• 24 Фев 2024 12:44
• 269

Радиоактивни отпадъци, получени от отработеното ядрено гориво на АЕЦ „Козлодуй“, ще бъдат заравяни в Дунавската равнина или Югоизточна България. Двата района в България са подходящи за погребване на радиоактивни отпадъци, пише в отговора на министъра на енергетиката Румен Радев на депутатско питане от народния представител Джевдет Чакъров, публикуван на сайта на парламента.

Геоложки проучвания са показали, че в страната са налични подходящи геоложки формации за погребване на радиоактивни отпадъци (РАО), като гранити (в Югоизточна България) и мергели (в Дунавската равнина), пише в отговора на министъра.

Причината да се търся място за погребване на тези отпадъци е, че досега те бяха изпращани в Русия по силата на договор за съхранение и преработване на отработеното ядрено гориво от АЕЦ “Козлодуй”. „Поради променената геополитическа среда взаимоотношенията с Русия пораждат несигурност и рискове“, пише министърът и подчертава, че другата причина ядрените оптадъци да остават у нас и да не можем да ги пращаме в Русия е, че от тази година постепенно АЕЦ „Козлодуй“ минава на неруско ядрено гориво: американско – на „Уестингхаус“ и френско – на „Фраматом“.

Затова управляващите спешно променят Стратегията за управление на отработено ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивни отпадъци (РАО) и търсят място в България къде и как да се случи това.

Водят се разговори с международни компании за проучване на технологични възможности за преработване на ОЯГ от реакторите на АЕЦ “Козлодуй”, пише в отговора на министъра. Но дори в този случай остава открит въпросът за съхранението на така наречения ценен материал – изотопи на плутония и урана, който ще се получи и в този случай на преработка. Този материал се остъклява в контейнери, но отново трябва да бъде съхраняван някъде.

Използването на тези ядрени материали за граждански цели е ограничено, а разходите за съхранение в друга държава са високи, пише в отговора на министъра. В Русия се разработват реактори от следващо поколение, в които може да използват ОЯГ от работещите сега ядрени реактори.

Трябва да бъдат разграничени процесите на съхранение от тези на погребване на РАО и ОЯГ, пише в отговора на министъра. Той посочва, че България проблем със съхранението, включително и дългосрочно няма. У нас има хранилище за РАО на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Но въпреки това министърът заявява, че “направените до момента проучвания дават превес на тезата, че изграждането на дълбоко геоложко хранилище се очертава като най-устойчивата национална алтернатива за решаване на въпроса за управление от ОЯГ, независимо дали ще бъдат погребвани остъклени високо активни отпадъци или отработено ядрено гориво”.

Съвременната практика е насочена към изграждане на съоръжения за погребване в дълбоки стабилни геоложки формации, като потенциалните скали са гранити, плътни и глинести мергели или в подходящи минни изработки, пише в отговора. Възможните варианти за погребване са в подземни съоръжения с галерии или чрез сондажен способ.

Когато има конкретно технологично решение за погребване на РАО, ще се премине към търсене на съгласие с местните общности, пише в отговора на енергийния министър. Най-ефективен изглежда вариантът на доброволния принцип – на база оценка за подходящи райони се дава възможност на местните общности да приемат или отхвърлят наличието на хранилище на тяхна територия чрез референдум, пише Румен Радев.

Кабинетът поръча на експерти да изготвят предложения как да бъде избрано място за хранилище за дълбоко геоложко погребване на ядрени отпадъци, без да бъде предизвикана силна съпротива от местното население. Това стана ясно от  доклад от февруари на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет. Анализът е озаглавен „Радиоактивните отпадъци и приемането им от обществото“. В него се предлагат различни варианти как да се убеди населенеито на избраната община да приеме такова депо за радиоактивни отпадъци на своя територия. Като най-подходящ се посочва вариантът с обезщетения за населението.