Сайт за безплатни обяви

След смъртта на цар Самуил, съпругата му Агата отива в манастира „Света Варвара” до Битоля. В манастира е и дъщеря им Косара.

На път за Солун, отрядът минава покрай манастира „Света Варвара”, малко преди Битоля. Посрещат ги монахините и игуменката с иконата на Света Варвара. Войниците коленичат и молят светицата за благословия в неизвестният им и дълъг път. Тогава жените свалят монашеските си облекла, а под тях са с воински доспехи, с препасани мечове и обрамчени с лъкове. Игуменката Агата се обръща към тях с думите:

– Вие сте воини на Самуила, а не на ромейския император. Като негова съпруга и царица ви заклевам да ме последвате за съхраняване на българската държава! Следвайте ме, Бог и Света Варвара са ми показали пътя!

Всички целуват игуменския сребърен кръст и Агата ги повежда на запад. В областта Торо по времето на Самуил се заселват българи. Основават селища и манастири в днешните албански планини. Агата основава българско царство със столица Дура и се обявява за негова царица.

Като узнава за измяната на Иваница, Василий българоубиец изпраща 10-хиляден отряд, да го залови жив и да го отведе при него. Той дори и не подозира, че всичкотова е организирано от жена. Агата се разболява от тежка болест. Усещайки кончината си, тя провъзгласява за своя наследничка Косара, малко преди нападението на ромейската войска. Ромеите, подсилени с 15 хиляди албанци, се канят да плечкосат новата българска столица, манастирите и да отведат хората в робство.

Косара също се готви за битката, като ползва познания от великия си баща, женската си хитрост и български усет. Единственият път до Дура минава през тесен планински проход. Тя разполага войниците на Иваница от двете му страни. Изпраща като старите си предци за заблуда в началото на прохода селяни с коси и вили да срещнат византийците и албанците. Неочакваната хитрост проработва. Врагът се втурва с конницата и пехотата си да ги унищожи. Селяните бавно отстъпват. Така ромеи и албанци влизат в теснините на прохода. Тогава от височините се посипва лавина от камъни, дървета и пръст. Повечето ромеи и албанци са премазани. Останалите са засипани до колене, до кръст, до гърди. И безпомощно размахват мечовете си. Бойците на Иваница ги поразяват със стрели и копия. Като по чудо се спасяват около 2000 ромеи и албанци, а българите не дават нито една жертва. Българската войска взима хиляди мечове, копия, стрели, щитове, ризници, шлемове. С тях въоръжават млади селски мъже и ги обучават за битки.

Ромеите няма как да знаят, че по нареждане на Косара реките са преградени с бентове, в които е събрана много вода. Когато ромеите стигат близо до тях, българските войни ги разрушават и водата направо помита неприятеля…

След втория неуспешен поход Василий българоубиец преустановява опитите си за покоряване на Дурска България, както той я нарича. Той изпраща послание до царица Агата за сключване на мирен договор. На смъртния си одър царица Агата поставя условие. Това е възможно само, ако се запази независимостта на българските епархии от времето на Самуиловото царство. Императорът се съгласява с това условие. До неговата кончина през 1025 г. Охридската, Битолската, Средецката, Скопската епархия се управляват от български епископи.

Новата България просъществува още цели 42 години или цифром и словм до 1056 г, когато умира царица Косара. И до днес там има села, в които се говори на български, а населението живее с традициите и обичаите на своите прадеди. По-справедливо е да се каже „с традициите и обичаите на прабабите им”. Защото последната независима територия от Първото българско царство се управлява от две жени АГАТА и КОСАРА!