Сайт за безплатни обяви

Люси Дейвис: „Стига вече с тези глупости за саможертвата в полза на баба, за преобърнатата отговорност. Какво ще кажете този път баба да се застъпи за децата? Какво ще кажете да се съсредоточим върху работата, заради която сме тук, а именно да се грижим за младите хора. Препречете пътя на злото към тях...“

Простете за мрачното заглавие, но децата на възраст 3-6 години вече се обучават на мастурбация в училище. А на родителите се казва, че тези уроци били задължителни. Не били „сексуален тормоз над малолетни“. Не били „сексуализиране на деца“. Не били „безумно зловещи и неподходящи“.

Те били задължителни.

Наричайте го конспирация колкото си искате,

но има много мрачен, тежък план и това е част от него…

Както и индоктринацията, внасяща объркване на пола…

И индоктринацията за страха от вируса и неуместното чувство за отговорност…

И индоктринацията за страха от климата, манипулацията и насаждането на вина…

И индоктринацията за „нуждата“ от „удобно“ безкешово общество…

И индоктринацията за „бъди мил“ на всяка цена…

И индоктринацията за „страха да се противопоставиш на нормата, колкото и прецакана да е тя, защото стадото ще се нахвърли върху теб като разярена глутница от предварително програмирани хиени, и ти ще заслужаваш всичко, което ще ти се случи“…

И индоктринацията с военна пропаганда…

И всички останали фъшкии, с които ни бомбардират от всички посоки

Всичко това влиза в училищата с определена причина. Все повече и повече. Вече дори не е прикрито или коварно.

В тях има травестити, приличащи на пластмасови секс кукли, които четат приказки на 4-годишни деца, и родители, които са твърде „мили и либерални“, за да им кажат да се разкарат от детето им.

В тях има хора, които инжектират деца с експериментални фармацевтични продукти, създадени от доказани престъпници, за да „спасят“ възрастните хора, които вече са получили 5 от тези проклети неща.

В тях има учители, които занимават децата с държавното порно на страха, защото „просто това е заложено в учебната програма“.

Обличат децата в цветовете, които са в унисон с най-актуалния пропаганден натиск. Няма значение какво мислите вие или те, стига да е в съответствие с „правилното нещо“.

Било ли е някога „правилното нещо“ по-кресливо?

Било ли е някога опълчването срещу него по-непопулярно?

Били ли сме някога по-безсмислено покорни и страхуващи се да оспорваме авторитетите?

И ако е така, откъде научихме това?

Често се чудя какво трябва да се случи, за да се сложи край на това. За да се предизвика обрат.

Дали ще се случи, когато нечие дете позволи да бъде изнасилено, защото не е искало да обиди насилника? Особено ако се случи така, че той е от възхвалявана малцинствена група?

Или понеже са израснали в свят, в който възрастните автоматично правят това, което им се каже и постепенно са

позволили думата „не“ да изчезне от колективния им речник

Защото „така“.

Защото „науката“.

Защото „бъди мил“.

Защото „авторитетите“.

Защото „защо биха направили това?“

Сякаш има нещо мило в това, което тихичко се случва с децата ни, докато ние продължаваме да играем достойни за „Оскар“ представления, наречени „всичко е нормално тук, на планетата Земя“.

Преструвки.

Всеки. Един. Ден.

Всичко това е било планирано в такъв злокобно дълъг период от време. Усилията, които са били вложени в него, са невъобразими. Което подхранва именно груповото мислене от типа: „Стига де… Ти сериозно ли?“

Не е възможно да е толкова зловещо. Със сигурност това е „просто“ съвпадение след съвпадение. Или каквото са казали по новините.

Кап. Кап. Кап. Изтощават ни. Те искат да ни изморят дотолкова, че да спрем.

Да спрем да говорим. Да спрем да чувстваме. Да спрем да се опитваме.

Това виждам сега. Навсякъде.

Това е, което чувствах и аз. Сякаш чакаме нещо. Сякаш този токсичен парен валяк на гибелта просто ще се обърне и ще ни остави на мира.
Защо?

Защото всичко стана твърде ненормално. Ненормалното се превърна в норма.

Дори не знаем дали ненормалното е видимо, камо ли дали се възприема като ненормално. А ако се възприема като ненормално, къде, по дяволите, е нормалната реакция спрямо ненормалното? Къде са измервателните уреди за ненормалното? Счупиха ли се? Премахнати ли са?

Изглежда, че ние сме или в блажено невежество, или в предизвикателно отрицание, или в пораженческа апатия от типа „поне се опитахме“. Аз определено влизах и излизах от последното състояние.

Но докато чакаме, отричаме, отказваме се или се преструваме, ние се изтъркулваме настрана и им позволяваме да правят това с децата ни.

Тези глупости, които ни пробутват чрез медиите – а имаме властта да ги изключим. Те ги пробутват в училищата, както никога досега. Директно в податливите умове, за да ги програмират за цял живот. И децата нямат силата да изключат това.

Отговорността е наша

Знам, че този тип говорене е зациклил. Наясно съм, че е крайно нежелателен. Осъзнавам, че може да бъде невероятно вбесяващ. Но не искам да бъда част от прилива на апатията, която удавя противодействащия сценарий.

Наясно съм, че много хора смятат, че домашното обучение не е възможно, дори и да искаха да го приложат. Нашата собствена индоктринация за това какво е необходимо, важно или на какво сме способни, все още е много здраво запечатана в мозъците ни.

Но, моля ви, просто си спомнете за колко много неща ни сплашиха и манипулираха, за да ни накарат да повярваме, че са „необходими“, „задължителни“ или „за всеобщото благо“ през 2020 г., докато те очевидно бяха всичко друго, но не и това.

Толкова много неща са по-възможни и положителни, отколкото ни карат да вярваме. Много често това, което се възприема като нещо негативно, защото се противопоставя на общоприетото, се оказва най-доброто, което някога бихме могли да направим.

Вижте как използваха стадния ни манталитет срещу нас. Знаейки, че ние предпочитаме да изгубим свободите и неприкосновеността си, отколкото социалния си статус. Това е тест, проведен да видят какво може да им се размине, преди да се противопоставим.

Те ни разиграваха като глупаци. А сега, от името на децата ни, ни вкараха в умопомрачение, което изглежда като пълно разпадане на и без това тревожно слабата граница с лудостта.

Похищават състраданието ни с безкраен поток от троянски коне, които да прегазят всичко, когато те натиснат копчето. Смеят ни се, докато ние буквално се радваме на собствената си гибел в сляпото си желание да „направим правилното нещо“.

Тяхното правилно нещо

Те си проправят път с булдозер, защото ние им го позволяваме. Все още се доверяваме и подчиняваме на онези, за които твърдим, че ги презираме и не им вярваме.

Ние сме като участниците в експеримента на Милграм за конформизма, където хората са седели тихо и послушно в стая, пълна с дим, само защото всички останали в стаята, които са знаели, че това е експеримент, са игнорирали дима. Те почти не са виждали дори листа хартия пред себе си. Предполагам, че те са знаели за опасностите от дима. Но огромното мнозинство просто е седяло там.

Чакащо. Игнориращо. Отричащо. Преструващо се. Позволяващо.

Разни хора отдавна ни предупреждаваха, че ония идват за децата ни. Сега вече е съвсем ясно, че са пристигнали. А ние трябва да им попречим.

Не само родителите, а всички зрели хора. Стига вече с тези глупости за саможертвата в полза на баба, за преобърнатата отговорност. Какво ще кажете този път баба да се застъпи за децата?

Какво ще кажете да се съсредоточим върху работата, заради която сме тук, а именно да се грижим за младите хора.

Препречете пътя на злото към тях

В дивата природа няма да видите лъвове, които се крият зад малките си, притесняват се какво ще си помислят другите за тях, преструват се, че не забелязват огромната заплаха, надвиснала точно над тях, смеят се на тези, които я посочват, и я оставят да върви право към потомството им, за да направи каквото си поиска.

Нашата заплаха може да не е такава очевидна физическа атака (с изключение на токсичните инжекции). Тя вероятно е по-опасна, защото за някои е невидима, а мнозина я отричат. Невидима, докато не стане твърде късно и вредата не бъде нанесена.

Те вкарват своите зли, отровни пипала в съзнанието на нашите деца. Защото, когато получат съзнанието им, те получават всичко. Пълен контрол. Мечтата на нарцисиста.

Можем да извръщаме поглед колкото си искаме, но ние сме в психологическа война; в крайна сметка – духовна война с огромни физически последици, а децата ни са мишена на тежки нападения.

Така че подлагайте врага на съмнение, предизвиквайте го и го изобличавайте.

Поставете му етикета, говорете за него, обединете усилията си с други.

Вдигайте шум. Разбийте „нормата“.

Бъдете неудобни

Отдръпнете се, направете нещо свое и разкажете за него на другите. Създайте алтернатива.

Каквото и да чувствате, че трябва да направите – направете го. Просто не се страхувайте да се изправите срещу тях.

Нито една от тези планирани, пришпорвани индоктринации не е нормална и нито една от тях не е дори бегло в реда на нещата. Те са изключително вредни, също както нашата апатия, отричане и мълчание.

Това са нашите деца. Дайте отпор.

Превод: Сабина Йорданова

Източник: Off-Guardian