Климатичната наука се превръща в политическа догма
- 15 Окт 2025 07:53
- 7
Ако Галилей или Ричард Файнман – лауреатът на Нобелова награда за физика от 1965 г. – можеха да видят съвременната климатология, те биха я нарекли позор за научния метод. Така започва анализът на индийския изследовател Виджай Джаяраж, публикуван в American Thinker.
Според автора днешните климатични изследвания са оформени не от проверими хипотези, а от догма и фанатизъм, които изключват критичното мислене. Истинската наука – напомня той – се основава на съмнение и дебат, докато съвременните климатични „конформисти“ обявяват спора за приключен и заклеймяват скептиците като „отричащи“.
Учени срещу климатичната догма: науката трябва да се самокоригира
Немалко съвременни учени се противопоставят на тази тенденция. Д-р Матю Виелички, бивш преподавател в Университета на Алабама, казва:
Подобна позиция изразява и д-р Ричард Линдцен от Масачузетския технологичен институт, според когото днешният климатичен наратив няма общо с доказателствата:
Така климатичната наука се превръща в политическа машина, доминирана от активизъм, а не от доказателства.
Климатични промени и природни цикли: пренебрегнати факти
Авторът цитира изследователи, които отбелязват, че историческите климатични колебания не са безпрецедентни. В писмо до Американското физическо общество група учени подчертава:
„Реконструираните температурни данни показват, че климатичните промени през XX и XXI век не са нито изключителни, нито постоянни.“
Геологът Грегъри Райтстоун, автор на A Very Convenient Warming, напомня, че геоложките записи показват епохи с по-високи температури и нива на CO?, далеч преди човешката индустриализация.
Той допълва, че Земята става по-зелена, а смъртността от климатични фактори намалява – факт, който противоречи на апокалиптичните твърдения.
CO?, растителност и реалното състояние на планетата
Данните сочат, че повишените нива на въглероден диоксид стимулират растежа на растенията, а не унищожават природата. Смъртните случаи от природни бедствия са на исторически минимум, продължителността на живота расте, а световните добиви на зърно и храни достигат рекордни стойности.
Митът за „изчезващите острови“ в Тихия океан също е опроверган: повечето атоли увеличават площта си благодарение на кораловите и пясъчни натрупвания. Арктическият лед, за който се твърдеше, че ще изчезне, остава стабилен, като през 2025 г. минималната му площ е с половин милион квадратни километра по-голяма от тази през 2007 г.
Климатичните модели и кризисният наратив: грешни прогнози, големи печалби
Въпреки фактите, отбелязва анализът, реалните данни рядко попадат в учебниците или в докладите на ООН.
Причината е, че кризисният наратив поддържа мултитрилионната „зелена индустрия“, зависима от страх и публично финансиране.
Моделите, които предсказват катастрофи, често противоречат на наблюденията.
През 2014 г. д-р Рой Спенсър сравнява спътникови данни с над 90 климатични модела и открива, че почти всички надценяват затоплянето.
Физикът Уилям Хапър от Принстън допълва:
Въпреки това именно тези модели диктуват глобалната климатична политика, а както пише анализаторът Стив Милоой от JunkScience.com:
Екологичен активизъм срещу научния метод
Авторът заключава, че истинската наука принадлежи на критично мислещите, а не на политически комисии. Климатичната номенклатура ще се срути, когато финансирането му секне или обществото спре да вярва в неговите „пророци“.
„Реалността винаги побеждава – но колкото по-дълго трае тази борба, толкова по-висока ще бъде човешката цена на ирационалните политики“, пише в заключение Виджай Джаяраж.
В заключение се посочва, че разумът, емпиричните изследвания и интелектуалната свобода са подкопани от политизираното климатично движение, което вече се превръща в заплаха за науката и цивилизацията.
Напиши коментар