Сайт за безплатни обяви

За бдителното гражданско общество не остана зад кадър поредният опит, в случая чрез депутати на ДБ, в парламента да се прокарат нови неолиберални изкривявания на семейния модел.

След като Конституционният съд мотивирано отхвърли приемането на Истанбулската конвенция, сега се прави опит неприемливите за нашата култура и здрав разум понятия да се прокарат през Закона за защита от домашно насилие. Незабелязано за обществото сега по празниците той бе приет на първо четене от социалната комисия в Парламента!

Презумпция за виновност 

В законопроекта се предвижда лица под 14 години, както и хората, неспособни да се справят логически със живота (увредени, поставени под пълно запрещение и т.н.) да могат, когато решат, да уведомяват директно съда, че срещу тях има домашно насилие. Оттам нататък решетката пред обявения за насилник пада и нерядко детето ще бъде отведено в среда, където обратен контакт няма. 

Маса родителски организации излизат с основателен протест, че децата и психично болните не са дееспособни в юридически смисъл и са поставени под попечителство именно с цел защита. Но нека погледнем към скритата цел: Да се даде власт на децата сами да осъдят родител и постепенно образът на родителството да се очерни пред обществото.

Доста деца се чувстват жертви на психично насилие, защото родителят ги възпитава, настоява, обяснява, дава или не дава пари да отидат на опасни или развратни според него места. Тогава? 

„Мен ме гледат едни хора“

Също, неимоверен е натискът, кръгът на „домашните“ за един човек да се разширява неимоверно, като освен роднини, бивши съпрузи, любовници и техни роднини, се добавя и неясната конструкция „и лица, полагащи грижа за детето или на които то е поверено“.

Идеята става много по-ясна, като се прочетат становищата на някои феминистки организации, според които еднополовите съжителства също трябва да се третират по този закон, макар че в България те не се признават нито за брак, нито за „фактическо съжителство“ (брак без подпис). И не само еднополовите, а и полиаморните и подобни нестабилни конструкции, за които има аналог само в животинското стадно общество.

Приемайки това като „домашно насилие“, рано или късно се отива към промяна на още закони, а защо не и на Конституцията, когато обществото свикне с новите понятия.

НПО хващат кормилото

В новия законопроект НПО са се погрижили да играят важна роля. Освен обучение и превенция те искат да овладеят горещия телефон за домашно насилие, защитените жилища и консултативните центрове. Тъй като умовете на децата от години вече се промиват чрез неолиберални филми, анимация, инфлуенсъри…, разривът между нашите ценности и това, с което те са напоени от електронната среда ще бъде все по-забележим. Казано накратко, „да ти вземат децата“ ще стане доста по-лесно.

Да не пропуснем и Националния съвет за защита от домашно насилие, който ще ангажира куп министерства, ще създаде чисто нов бюрократичен апарат и съвсем законно ще даде право на глас на същите тия НПО, които на база държавни субсидии ще предоставят „социалните услуги“ за защита, превенция и назидание на насилниците (и набедените за такива). Държавата чрез нашите политици видимо иска да абдикира от болезнените теми като грижа за слабите и застрашените, като предаде парите в ръцете на НПО. Само че няма НПО без идеология… А в случая НПО, „доставчици на социални услуги“ имат интерес от повече домашно насилие. Чисто финансов интерес! 

В законопроекта остава идеята за Национален информационен регистър на лицата, претърпели или срещу които има жалба за домашно насилие. Чрез този регистър  изключително личната тема за домашно насилие се прави достояние на цял куп организации, като Министерство на вътрешните работи, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за качеството на социалните услуги, Държавната агенция за закрила на детето и органите на съдебната власт. Колкото повече институции пипат на едно място, толкова повече е рискът от изтичане на чувствителна информация. Това поставя предварителни условия за очерняне на единия съпруг, без право на реабилитация. 

Забележете: Няма подобен национален орган за борба с дрогата! Въпреки потресаващите доказателства, че тази чума е налазила много слоеве от обществото, като младежи, шофьори и немалко властимащи.

„Възпитателният ефект“

Забележимо е желанието на повечето НПО да се задълбочи трайното навлизане на техните ценности сред населението. Изключително много се набляга на това, „насилникът“ насила да посещава програма, като „отбиване на номера“ от няколко изслушани лекции не задоволява феминистите от ЛевФем: „Възстановителното правосъдие се фокусира върху поправянето на държанието и разбиранията на извършителя на насилие, така че то да не се повтаря, а извършителят да разпознава държанието си като вредно, да поеме отговорност и да работи по възстановяването на щетите. Само така обществото може да гарантира, че насилникът ще може да превъзмогне нагласите си, които водят до насилие. /…/ Настояваме за въвеждането на задължителни училищни програми по превенция на и защита от насилие и домашното насилие. Настоящата уредба предоставя възможност за въвеждането на такива програми, но липсата на държавен ангажимент излага тази възможност на риск от намеса на консервативни сили, които да принуждават училищата да преустановяват подобни дейности.“

Консервативните сили според някои НПО са силите, които възприемат семейството като баща-майка-дете и съответни характерни роли на всеки в този триъгълник. Всъщност и опитните детски психолози държат на този триъгълник… Ала това не е проблем за НПО, те ще докарат свои психолози, които ще дърдорят небивалици за равенството, а на повредените от този психичен хаос човешки същества ще препоръчат хормонална терапия, смяна на пола, и отърваване от вредните родители-попечители.

Забраняват медиацията

За голямо учудване, в новия законопроект налагат на съда без да отчита спецификата на всяка отделна ситуация, да не се и опитва да помири съпрузите! 

§ 18. Член 15 се изменя така: „Чл. 15. (1) В заседанието за разглеждане на молбата съдът не приканва страните към спогодба и не ги напътва към медиация.“

Действително има изследвания, как в случай на брутални физически действия насилникът преминава една черта, която едва ли и за в бъдеще ще удържи само с обещания. 

Но от друга страна понятието за домашно насилие включва огромен набор ситуации, които са поправими и за които е благоприятно да се намесят специалисти. Например така нареченият кибертормоз включва „отправяне на обидни, агресивни, нецензурни и заплашителни  думи и изрази чрез средствата за масова комуникация – телефон, интернет и печатни произведения.“ 

Интересно как дадени НПО хем настояват „насилникът да се поправи“, като посещава до откат техните програми за справяне с гнева, хем същите тези НПО искат със закон да забранят на съда да прикани дадено семейство към помирение. Тоест – разбиването на семейството е почти задължително.

Препоръките да не се прилага медиация идват от Комитета на жените към ООН. Това много добре показва, кои са силите и интересите, прикриващи се зад едни такива промени в законодателството.

Източник: bogari.bg