Сайт за безплатни обяви

• Явор Дачков
• 07 Май 2022 06:51
• 490

Едно от многобройните прозрения на Николас Гомес Давила (чието слово ми напомня на Бах и за когото ми отвори очите скъп приятел) ме порази преди време: „Историята е не толкова еволюция на човечеството, колкото демонстрация на различните аспекти на човешката природа“, казва Давила.

Историята не е прогрес, нито кръговрат, нито регрес, а живот, в който човешкото се изявява по различен начин – редува цялата налична палитра от характера си, избива в крайности, после се обира, потресено от тях, после забравя собствения си потрес и пак избива в крайности. „Че какво съм аз за себе си без Теб, освен водач на собственото си падение“, казва Блажени Августин в своите „Изповеди“, обърнати към Живия Бог.

Християнството знае този опит и поради тази причина минава за консервативно, но същевременно е и радикално прогресивно, защото очаква възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век. Същевременно християнството не е дуалистична и мрачна религия, която отрича този свят, смятайки го за химера и пещера на сенките. То не води джихад по ислямски буквален маниер, но ревностно пази своите граници, защото пази Христос и неговото свидетелство за спасението на човека. #

Тук ще поясня, че под християнство разбирам духовното предание, изградено върху Свещеното Писание, запазено в Православната църква. А тя не е водила кръстоностни походи, нито е тръгнала да завладява половината свят чрез капитала по протестантски маниер. Като цяло Православието винаги е било в пасивна и защитна позиция, защото неговият поглед е обърнат към бъдещия град, който винаги търсим, както казва ап. Павел в своето писмо до евреите: „Ние (християните) нямаме постоянен град, а бъдещия търсим“, казва той. Също различни проявления на човешката природа.

Християнството в своята богочовечност наистина е мир, защото не се вкопчва в този свят, нито се вманиачава по планове за него (не мислете и не се грижете за утрешния ден, той сам ще се погрижи за себе си, доста е на всеки ден злобата му, казва Христос), но когато християните забравят божествената си природа се превръщат в езичници и се връщат към старите си навици на хищници. Днес се възхищнищаваме от древния Рим и неговите постижения, редим се на опашки, за да видим Колизеума, в който една тълпа е гледала как роби се избиват за собственото ? забавление и на края е ревала с цяло гърло полузакланият клетник да бъде доубит.

Тези артефакти на животинското проявление на човешката природа се опазват с хилядолетия, считат се за културно наследство и продължават да носят огромни приходи за тесен кръг представители на това проявление на човешката природа, чиито по-глупави представители се редим на опашка като туристи, за да платим и да видим какви ужасни по своята същност неща са вършили нашите предци по каинова линия, че и да им се възхищаваме. Изумително.

Това е езичеството – човешко, твърде човешко. Свят без Бог в който всичко е позволено. На първо място да резнеш главата на някого за кеф и по прищявка, а ако отрежеш главата на бога си абсолютен връх и сам ставаш бог. По древния съвет на змията: Ще бъдете като богове.

За мен ценното в „Игра на тронове“ бе, че показа на днешния човек какво е светът на езичеството – с много богове, всеки срещу всеки по всякакво време и пълно унищожение в името на справедливостта. С демократичен, ала Нанси Пелоси изсмукан от пръстите край, но това е друга тема.

Ценното в този филм бе, че той показа днешния дехристиянизиран свят в неговата предхристиянска история, който се съди с всички за всичко и се бие с всички за власт. С костюми, джуджета, дракони, фентъзи и прочие смесване със сегашното усещане за света, който все повече заприличва на комикс, но с историческо (много стилно пресъздадено през декор и костюми) въображаемо минало. Християнството слага край на този ужас, но след първоначалното няколко вековно неофитство, човешката природа забравя за божествената си половина и пак се свлича в калта, от която е направена.

Мнозина християни отпадат от християнството, въпреки, че се наричат такива и се почва една история на папа Борджия, Савонарола, отпадане и чистене до пълното еманципиране на човешката природа от Божествената ? пълнота. Заедно с това върви жестоко освобождение и ренесанс в изкуствата, красотата, науката и прогреса, модерността, постмодерността, деконструктивизма, релативизма, технологиите, материалната култура, консуматорската култура, геномът, полът-половете и т.н. Жесток пробив на еманципираната човешка природа за някакви си 500 г. Нещо като класическия Фаустовски сюжет. „Ти си продай божествената половина на когото трябва, пък живей с лозунга „О, миг, поспри! Ти тъй си убав:)“.

С всичко това не искам да кажа, че Западът е лош, а Путин е прав. Ние сме в епицентъра на този сблъсък и се замеряме с аргументи, каквито имаме под ръка.

Но ми прави впечатление линията на проявление на човешката природа при САЩ, които командват ЕС и Украйна. Това е класическо езичество, което много напомня на древния Рим, Хитлер и наци културата, която е вдъхновена от Рим, окултизма и е свръхнарцистична по природа.

При нацизмът хомосексуалността бе външно преследвана, но имплицитно интегрирана към чувството за тънко, естетическо и етическо превъзходство, а и съвсем реално в елита на нацистката партия в Германия, както и във фашистката партия в Италия. Те бяха хомосексуалисти, но преследваха хомосексуализма. Точно както днес хомосексуалността е превзела елита на днешното политическо ръководство в САЩ и Брюксел, но с тази разлика, че иска неговата легитимност, а и доминация. САЩ и Европа днес се управляват от хомосексуалните лобита – това проявление на човешката природа.

Нацизмът е хомосексуализъм в дълбочина. Самодостатъчност, която се възхищава сама на себе си. Днешният либерализъм, който е наследник на нацизма (и заедно с това bastard на марксизма) по исторически, кръвни, а и идеологически корени е подобен с неговият открит култ към ЛГБТ, екологията, чувство за превъзходство и изчистена утопична визия за бъдеще без смърт, болка, въглища, език на омразата, бели супремасисти и глупави хетеросексуални простовати мъже (маниакалната идея за чистота и лишена от окови идентичност е хомосексуална и маниакална, когато не е свързана с християнски и смирен монашески живот).

„Слава на Украйна“ днес е код за разпознаване свой-чужд в този смисъл. Не случайно той е поздрав, който идва от нацисткото минало. Истинското нацистко минало на тази част от днешна Украйна. Вчера беше Грета Тумберг, а онзи ден Black Lives Matter. Мени се, защото е демоничен и неспокоен по природа, защото няма онтология. Непостоянен. Бяс или бесове. По-скоро второто. Тяхната битка и бунт са извечни, но точно в този момент на особената им осезателност, ние се случихме да бъдем поле на поредната борба на живот и смърт.