Сайт за безплатни обяви

• Дарко Тодоровски */на сн.вдясно/
• 08 Май 2022 13:29
• 661

Мариупол, град на Азовско море в района на Донбас, Украйна, град със стратегическо значение, е в светлината на прожекторите от около два месеца. Гражданите по света гледат и чуват на малките екрани на телевизори, телефони, компютри и лаптопи, както и радиостанции, безброй информация за битката за Мариупол, както и за ситуацията в и около Мариупол. Като всички по света следях цялата информация за Мариупол и исках да бъда в Мариупол, за да мога да видя от първо лице и с очите си какво точно се случва в там. И ми беше даден такъв шанс. Получих обаждане от Министерството на отбраната на Руската федерация дали искам да бъда част от новата им обиколка на пресата в Донбас. Без да се замислям, отговорих утвърдително. Събрах багажа и се отправих отново с влак към Ростов на Дон. 16-часово пътуване с модерен влак на два етажа през безкрайните пространства, степи и красива природа на Русия. Познати хора във влака, журналисти от различни страни. Разговори на различни теми, но основният разговор беше кои населени места ще посетим и дали ще е Мариупол.

В Ростов на Дон в 2 часа сутринта на 28 април се събраха всички чуждестранни журналисти, включително няколко журналисти от Франция, от САЩ, от КНР, от Германия, от Саудитска Арабия, от Турция, от Сирия , от Македония, от Босна и Херцеговина, от Гърция, Венецуела и Индия. В автобуса на път за Донбас ни информираха, че първата точка, където ще работим, ще бъде Мариупол. В автобуса имаше и фотограф от Мариупол, а майка му беше в града по време на цялата битка. Той ни разказа всичко, което майка му е видяла и преживяла и това е различно от това, което се показва на Запад. Бяха ни дадени инструкции какво можем и какво не трябва да правим, както и инструкции за нашата безопасност. Ясно ни беше казано да поставим телефоните си във въздушен режим по време на цялото прес турне. Пресякохме границата между Русия и Донецката народна република и придружени от членове на руските сили за специални операции се отправихме към Мариупол. Повече от 100 камиона с хуманитарна и медицинска помощ чакаха на границата, за да влязат в Донбас по пътя за града. В 6 часа сутринта вече бяхме на нивите край пред нас се откри панорамата на града, в далечината се виждаха белите сгради, както и комините на мегафабриките. Освен черния дим, който се издигаше от завод, вероятно Азовстал, както и звуците и силуета на изтребител, прелитащ над Мариупол, нямаше индикация, че в са се водили ожесточени боеве. Селищата в околностите са непокътнати, без разрушения и следи от война, а жителите на населените места са изцяло ангажирани с пролетната сеитба, както и с градините си.

Но на входа на Мариупол се виждаше, че се водят тежки боеве, от двете страни на пътя има разрушени отбранителни линии и унищожена украинска военна техника, повредени жилищни сгради, а на главния път има унищожени автобуси и камиони, превозващи руда, които са били използвани като барикади за предотвратяване на настъплението на руската и донецката армии. Карайки през Мариупол, можеше да се забележи, че има части, които практически не са повредени, особено къщи, но също така има части, които са сериозно повредени, особено високи сгради и фабрики. Някои от тях са практически разрушени и не могат да бъдат възстановени. Много сгради от съветската епоха, известни като хрушчовки, са повече или по-малко повредени, от счупени стъкла до изгорени и разрушени апартаменти. Но много от улиците бяха разчистени, а в някои части от улиците бяха събрани различни боклуци, строителни материали, стъкло.

Стигнахме до определената точка в града, жилищен район, намиращ се в близост до училище. Жилищните сгради бяха цели и функционални, а пред сградите бяха наемателите на тези сгради, които готвеха различни ястия в импровизираните кухни на земята и разговаряха помежду си. Част от тях си играеха с кучетата си, а част от тях се отправиха към училището, където има пункт за хуманитарна и медицинска помощ. В близост до училището има няколко импровизирани гроба, в които са погребани няколко техни съграждани. Всичко изглеждаше като кадри след Втората световна война или кадри от Сирия и Ирак по време на гражданските войни преди няколко години. Около училището имаше голям брой граждани, които чакаха да получат хуманитарна помощ, но и да разговарят с лидера на Донецката народна република, новия кмет на Мариупол и неговия екип за своето бъдеще, както и за бъдещето на града. Много от гражданите се зарадваха на пролетното слънце. Три камиона с хуманитарна помощ и две цистерни с вода бяха разположени около училището. Целият квартал беше обезопасен от руската армия, но руската и донецка армии нямаха голямо присъствие в града. Основните звена са около мегафабриката Азовстал, където се намира последният бастион на нацисткия батальон Азов.

Местните бяха в настроение да говорят, но не и да бъдат снимани, тъй като мнозина се страхуваха да не бъдат разпознати. Много граждани разказаха своите трогателни и тъжни истории. Млада майка и едногодишният й син чакаха на опашка, за да получат хуманитарна помощ и да разговарят с новите власти. Тя разказа за шокиращата си съдба. Тя, съпругът й и синът й са се били скрили в скривалище. Един ден мъжът й излезе да напълни вода и в този момент пада мина и съпругът й загива от шрапнел. Тя била принудена да погребе мъжа си сама в двора. Със сълзи на очи тя каза, че не знае какво да прави по-нататък и как ще храни сина си. Във военния щаб в района, където живее, са и поискали от 10 до 15 000 хиляди гривни, за да погребат съпруга и в градското гробище. Новият кмет на района, в който живее, казал, че това е незаконно и че всички загинали по време на битката при Мариупол ще бъдат погребани безплатно в градското гробище. Той обеща, че отговорните за искането на пари ще бъдат наказани съгласно военното положение. Заедно с нея и сина й отидоха във военния щаб, за да решат проблема.

Две млади момичета разказаха как са оцелели в битката за Мариупол. Едната през цялото време се криела в скривалища, а другата останала през цялото време в апартамента си, въпреки че сградата от другата страна била ударена от танков снаряд. На въпроса защо не се крие в скривалищата, тя отговори, че Бог е с нея през цялото време и я пази.

Две млади семейни двойки с децата си разказаха съдбата си по време на битката за Мариупол. Те са живели в укрития повече от 44 дни, без ток, парно и вода. Те са спяли на пода, а децата на свещи са били принудени да четат книги. Радвали са се, когато е валил сняг или дъжд, и са събирали вода за къпане. Те сами са пекли хляб и са готвили през цялото време. Цялата ситуация е била особено тежка за децата. Щастливи са, че са живи и здрави и че боевете в града са приключили и няма нужда да живеят в укритието. Но не знаят какво да правят по-нататък, фабриките Илич и Азовстал, където са работили, са повредени или разрушени. Те се надяват скоро да бъде възстановено водоснабдяването, газта и електричеството в града и да се разкрият работни места, за да могат да се наемат и да изхранват семействата си. Но те не обмислят да напускат Мариупол. Възрастна жена търсеше помощ за неподвижния си съпруг, който се нуждае от спешна операция. Тъй като операцията не може да бъде извършена в мариуполската болница, той беше изпратен с линейка в Донецк. Друга двойка, чакаща на опашка, за да напълни вода от военния камион, разказаха как са оцелели в битката за Мариупол. Те са работили в заводите Азовмаш и Илич, а след началото на битката са се криели в скривалища. С тях са били родителите на жената. Баща й починал, когато е излезнал да търси храна, мина паднала близо до него и отрязала краката му. Въпреки че са се опитали да му помогнат и са се отправили към болницата, той е умрял на път за болницата. Били са принудени да го погребат в парк близо до жилищните сгради. Тъй като апартаментът им бил повреден, те сега живеят с приятели, но не знаят какво и как да продължат в живота.

Някои граждани казват, че са руснаци и рускоезични, и че се радват, че руската и донецка армия са в Мариупол. Голям брой мариуполци също се бият в редиците на донецката армия. Но някои граждани казват, че са очаквали Русия през 2014 г. да направи това, което направи днес, и че тогава градът е щял да падне без бой, за разлика от сега, когато градът е на практика унищожен. И мнозина не разбират защо се случва всичко това, защо градът е разрушен и какво следва. Те обвиняват Украйна, Русия и НАТО за всичко, което се случва.

В следващите няколко статии, за битката при Азовстал, интервю с Денис Пишулин и новия кмет на Мариупол, статия от Бердянск, Енергодар и Запорожската атомна електроцентрала, която е най-голямата и мощна в Европа, както и от Мелитопол.

*Дарко Тодоровски - Магистър по международни отношения и военен анализатор

Източник: Поглед инфо