Сайт за безплатни обяви

• Андрей Савельев
• 16 Септ 2022 11:58
• 461

Джон Дуган е истински американец. Настойчив, целеустремен, говори без излишна стеснителност и носи тениска в Донецк с надпис „I invaded Ukraine, and all I got was this lousy t-shirt“, което се превежда като „Нахлух в Украйна и всичко, което получих, беше тази загубеняшка тениска.“ Такъв висококачествен хумор е трогателен, особено като се има предвид колко украинци смятат, че руската армия масово носи вкъщи чайници, микровълнови печки и телевизори от освободените територии.

Бившият морски пехотинец, полицай и заместник-шериф в Южна Флорида Джон Дуган пострада в родината си заради изострено чувство за справедливост. След като научил за престъпленията на колегите си, той не ги прикрил, а веднага се обърнал към ФБР. Вместо да вземат мерки обаче, службите за сигурност започват да търсят самия Дуган. Бягайки от преследване, на Джон му се налага да напусне родината си набързо и то с  женска перука.

През 2016 г. американеца поиска политическо убежище в Русия и сега постоянно живее там. Сега той е в ДНР, където снима военни репортажи за американската аудитория.

В неспокойния Донецк, където звуците на поападенията при обстрелите и работата на руската противовъздушна отбрана не спират, бившото ченге, а днес журналист Джон Дуган, специално за списание Parta, отговори на въпросите пред кореспондента Андрей Савельов, които много руснаци биха искали да зададат, ако срещнат истински американец. Приятно четене.

Виждаш ли цензура на Запад? Не? Нито пък аз. А цензура има.

– Джон, ти си тук като журналист. Моля, кажете ни за кое издание работите? Как изданието отразява руската спецоперация в Украйна?

– Работя за няколко различни американски агенции. Главната  сред тях е One America News Network. Това е единствената новинарска мрежа в САЩ, която не се страхува да говори истината, вместо да излъчва украинска пропаганда.

Направих 30-минутен документален филм „Азовстал“ за това как хората в Донбас се справят с цялата тази ситуация, за украинския фашизъм, насочен срещу тях. Сега повече от 60 милиона души в Съединените щати са гледали този документален филм. За мен е изключително важно да мога да кажа на моите сънародници истината за това, което се случва тук. Защото никъде другаде не могат да получат тази истина.

– Казахте, че работите за няколко издания, които показват истината за ситуацията тук. Има ли други публикации или новинарски агенции, които биха показали алтернативна гледна точка на украинската?

Има няколко, но не са достатъчно големи, за да се разглеждат често. Ако говорим за големи, то никакви, освен този, за който работя. Всички останали повтарят украинската пропаганда и каквото им казва американското ЦРУ. Те работят много тясно помежду си, за да разпространят такива новини по целия свят.

– Това означава ли, че в САЩ има строга цензура?

Ха! Ако говорим за цензура в Русия, тя дори не беше близо до това, което се случва в Америка в този смисъл. Американското правителство контролира абсолютно всички технологични компании на Запад. И ако не им харесва това, което казваш, те ти затварят устата. Чета Вконтакте и виждам, че има много хора, които не са съгласни с политиката в Русия към хората и ако тези хора бяха в Америка и изразяваха същите неща, тогава акаунтите им просто щяха да бъдат изтрити.

– Много ли  ваши съграждани, приятели, колеги споделят вашата гледна точка?

– Да много. Дори ме шокира колко много коментари има под видео материалите ми. Дори хора, които не знаят какво се случва, когато гледат видеоклиповете ми, са абсолютно шокирани. Всеки път, когато публикувам видеоклип, се опитвам да не редактирам нищо, защото искам хората да получат пълното съдържание. Много е лесно да заснемете видео за нещо, да го нарежете и да покажете съдържанието по такъв начин, че да изглежда съвсем различно. Видеоклиповете ми обикновено са доста дълги, но хората са благодарни за факта, че там нищо не е изрязано. И много често са изненадани от това, което виждат.

Как САЩ се борят с корупцията

– Вие сте служили в морската пехота, като американско ченге и дори като заместник-шериф. Как тази служба повлия на вашия мироглед, по-нататъшен живот и решението да се появите тук?

„Винаги съм бил боец. И може би бях единственото ченге в Америка със синдрома на Турет.

Баща ми винаги казваше: „Ако имаш проблем, решавай го сам, не казвай на учителите. Никога не моли за помощ, не се отказвай, ако някой те притиска, обижда. И всеки ден в училище се сбивах с някого. Запомнил съм този урок за цял живот. Борих се не само за себе си, но и за другите, които не можеха да отстояват себе си.

Когато бях в полицията, станах първокласен следовател и се научих да забелязвам много различни неща. Например, как може да се  задават въпроси за толкова много истории, преди да се възприемат просто на чиста вяра. Или как можете да получите неутрално обективно заключение за това какво наистина се е случило.

И когато започна специалната операция, веднага разбрах за себе си, че трябва да дойда тук и да споделя мнението си със сънародниците си. Защото ми вярват на Запад. Имам много тролове в моя канал в YouTube, които смятат, че съм „проруски манекен“, който повтаря това, което казва Русия. Но аз, включително и в моя канал, изказвам неща, свързани с Русия, с които не съм съгласен.

Най-важното за мен е да предам истината. И истината е, че всъщност Русия е права.

– В Америка искаха да ви вкарат в затвора за разкриване на корупционни схеми. В Русия всеки втори гражданин говори за корупция и мнозина цитират ЕС и САЩ като пример, че там всичко е съвсем различно. Така ли е?

-Хаха! Наистина всичко е различно. Нивото на корупция в Русия никога през живота  не би могло да достигне нивото на корупцията в Америка. Не искам да кажа, че в Русия го няма, не ме разбирайте погрешно. Но в Русия поне хората са честни относно факта, че имат проблеми с корупцията. И Русия работи за решаването на тези проблеми. В Америка корупцията е легализирана на най-високите нива. Политиците свободно разпродават страната си, националната си сигурност, перат пари съвсем спокойно от най-корумпираните правителства по света. Перфектен пример за това е семейство Байдън и това, което направиха с украинското правителство през последните десет години. Хората в Русия нямат представа за нивото на корупция в САЩ. Вижте парите, които отиват в Украйна от началото на януари: сега говорим за 70 милиарда долара. Повечето от закупените с тези пари оръжия се продават на черния пазар.

Когато интервюирах Ейдън Еслин, той описа как е помогнал при сключването на сделки между украинското правителство и неговите предишни контакти в Сирия – с YPG (кюрдските въоръжени формирования на Върховния съвет, участващи в сирийския въоръжен конфликт – бел. ред.), кюрдите, които се бият с Турция. Те са на една страна с Америка, а Америка знае всичко. Не им пука… Защото всички тези политици получават парите си от производителите на оръжие и имат много голяма печалба от тези смъртни случаи.

– Казвате също в едно от интервютата си, че в САЩ е много лесно да вкарате човек зад решетките. Всъщност вие самият напуснахте страната заради това. Как точно се случи това? И в Русия дават за пример Запада, казват, там има свобода на словото, не се скалъпват толкова лесно дела срещу неугодните на режима. Така ли е?

Няма нужда да измисляте нещо, за да вкарате някого в затвора. В Русия Наказателният кодекс е 300 страници, а в Америка – повече от 30 хиляди страници наказателно право и други закони, според които човек може да бъде вкаран в затвора. Ако използвате компютъра си на работа, за да четете новини или да проверявате футболния резултат, или решите да отидете да гледате футбол и на работа ви кажат, че сте болен и ако правителството не ви харесва, можете да получите пет години затвор  и  за двете. Това са законите в Америка, според които няма нужда специално да се измисля, измисля и т.н. Те вече съществуват.

Разкажете ми повече за вашия случай.

В момента съм в Русия. Ако се върна в Америка, ще ме вкарат в затвора за 95 години. За 19 записа на разговори на полицаи, които признават различни престъпления срещу граждани.

Това се касае за корупция, наркотици, убийства. ФБР избра да игнорира тези полицаи, но избра да не игнорира мен за записването и публикуването на тези престъпления. Съответно те нахлуха в дома ми, взеха ми компютъра, за да намерят доказателства, че съм правил тези записи. Наистина нямаше как да не ги направя. Това беше през 2016 г.

За да разберете истината на този континент, можете да рискувате живота си

– Живяхте тези години в Русия, но сега сте в Донецк. Защо сте тук и какво Ви мотивира да дойдете тук?

Преди няколко години създадох канал в YouTube, защото имам дъщеря, която обича да гледа YouTube. Затова исках да се доближа до нея. И хората започнаха да ме питат: „Какво става тук?“, „Каква е истината?“, „Да вярваме ли на западните медии?“ Видях, че в руските новини се говори едно, а в американските – съвсем друго. И за мен беше много важно за тези хора, които гледат моя канал, да могат да получат отговор. Така се озовах тук.

Вашият канал в YouTube все още не е ли е блокиран?

Все още не. Каналът ми редовно е докладван, но съм честен в репортажите си. Не вземам страна, просто показвам фактите и оставям хората сами да си направят заключенията. Не се опитвам да притискам хората със собственото си мнение. И за YouTube е много по-трудно да блокира такъв човек, защото не могат да кажат, че принадлежи към поне някакъв вид пропаганда.

Как се чувствате от факта, че „свободният“ Запад, където се намират централите на YouTube, Meta, Twitter и други информационни платформи, блокира повечето руски държавни медии след началото на СВО и в същото време започна най-мощната му пропаганда срещу страната ни? Въпреки че винаги са говорили за свобода на словото и липса на цензура?

Моето мнение не е от най-популярните. Америка е известна със свободата на словото и факта, че там можете да носите оръжие. Но всъщност сега свободата на словото в Америка е напълно прецакана.

Моето лично мнение е, че хората на Запад най-после трябва да се справят с всеки от тези, които притежават Twitter, Facebook и други подобни социални мрежи. Те са абсолютни предатели на всички основни идеи на родината си и заслужават най-тежкото наказание.

Това първият военен конфликт ли е, на който сте били?

В известен смисъл, да. Когато бях в морската пехота, правихме много неща, но в по-локален мащаб. И нямаше нищо общо с това, което е сега. Там ставаше въпрос за малки конфликти.

Но този опит със сигурност ви е помогнал?

Може би. Чувствам сериозно приятелство с военните тук. И не само с руската армия. Всъщност с всички военни. Защото всички сме хора. И всички се опитваме да изпълняваме заповедите възможно най-добре. Редникът в украинската армия не е толкова различен от редника в руската армия. Като цяло те получават заповед и я изпълняват. Разбирам го добре. Но в един момент идва момент, в който трябва да вземеш своето решение. Без значение каква  заповед  е дадена.

И хората, които служат във въоръжените сили на Украйна, убиват цивилни и бомбардират Донецк, мисля, че трябва въстанат срещу тези заповеди.

Кои градове вече сте посетили, на какви фронтове сте били?

Северодонецк, Мариупол, Азовстал. Все още не съм бил на самите фронтове – много е трудно да се стигне до там, но много искам. Тук, според мен, Русия прави много голяма грешка, защото украинските военни извеждат журналисти на предната линия, за да могат да правят репортажи за това каквото искат да покажат, а Русия е много предпазлива и не ги допуска.

Не искам сигурност, искам истината. И аз разбирам, че тази истина не може да бъде получена без риск.

Някои в Русия смятат, че Кремъл не използва масово въоръжените сили в Украйна. Казват, че няма въздушни килимни бомбардировки, няма удари по центрове за вземане на решения, всичко се извършва в много ограничен формат. Но явно има обективни причини за това. Какво биха направили САЩ в подобен конфликт?

САЩ контролират това, което се казва. Затова те просто биха бомбардирали всичко, но никой няма да разбере за това в живота си. Защото САЩ контролират медиите.

Това, което казахте за Русия, е вярно. Русия прави това по много ограничен начин. Руските военни претърпяха много повече жертви, отколкото биха могли да имат, за да сведат до минимум  жертвите сред гражданското население.

Ако Русия не беше минимизирала тези загуби, щеше да има по-малко такива сред военните. Считам го за героизъм. За Русия от това няма никаква изгода, никакво предимство да върви напред толкова бавно и методично. Защото те биха могли да бъдат много по-бързи в напредването за сметка на цивилния живот. Но го правят с достойнство. Руската армия има добра вътрешна дисциплина.

Общувах и с много доброволци както от руска страна, така и от Донецк. И мога да кажа, че те са невероятни хора.

Само потомствен строител може наистина да оцени качеството и бързината на строителството на  освободените територии

Знаете ли, че по време на СВО много руски региони поеха патронажа над разрушените градове в Донбас? Идват политици, губернатори, чиновници от Русия. Включително и първите лица на държавата, за да съдействат за установяване на мирен живот в освободените територии. Трудно е да си представим в такава роля например семейство Байдън.

На САЩ никога не им е пукало за никоя от страните, които някога са бомбардирали, освен за ресурсите на тези страни. Съединените щати без колебание и съмнение убиха милиони хора по света. Освен това Америка е добре изолирана. Нямаме общи граници с тях. Например, ние бомбардираме Ирак, а между нас е половината свят, океанът. Няма да има нищо за нас, никакви последствия. Затова на политиците там не им пука кого бомбардират, чии животи унищожават. Няма абсолютно никакво партньорство с никого, освен с тези хора, които могат да им осигурят ресурси.

Преди няколко дни имахме много интересна среща с Владислав Дейнего, който сега е министър на външните работи на ЛНР. Много умен и разумен човек, който е отдаден на народа си, хората наистина имат нужда от него. Кара обикновена кола, няма скъпи часовници, прилича на обикновен човек – ваш съсед. Такива хора се грижат за народа си, а не се обогатяват за негова сметка.

Дейнего просто говореше за градовете на Русия, които са взети под опека от Луганск. Виждал съм какво става в Луганск и Донецк по отношение на болниците – как ги възстановяват. Те вземат съществуващ разработен проект, според който вече е известно със сигурност, че в Русия е успешно построена болница и върху нея се изгражда подобна сграда в републиката. И направо ми пръсва главата от това как се прави.

Всеки път виждам с очите си какво се случва в Мариупол и за мен това е шок! Виждал съм тези сгради с очите си. И тогава отварям западните пропагандни канали и те казват, че всичко е картон, бутафория.

Цялото ми семейство се занимава със строителство, това е семейният ни бизнес. Затова мога да оценя тези сгради, скоростта и качеството на строителството. Например в Луганск се строи болница за 300 души. Всеки път, когато посещавам, виждам различни етапи на строителство. Впечатляващо е!

Щатите възстановиха ли поне един бомбардиран град?

– В миналото се е случвало да възстановяват градове. Например Нагасаки. Но това беше в миналото. Съединените щати похарчиха много пари за Япония. Защото имаха нужда от евтина качествена японска работна ръка. Но не помня да е имало други такива случаи

Русия направи толкова много за Северодонецк и Луганск! Разбирам, че това идва от руското сърце.

В какво се крие силата, американецо? ( по аналогия на крилата фраза на русски „В чем сила брат?“)

Как се отнасят към вас гражданските и военните, когато разберат, че сте американец?

Всъщност много готино. Дори това малко ме учудва. Почти винаги това  е интерес, тъй като съм служил в морската пехота. Никога не съм срещал дискриминация. Обратното. И бих излъгал, че нямаше да се страхувам, ако ситуацията беше, обратната, ако аз бях  руснак попаднал в американско общество.

Каква е разликата между манталитета на руски войник и американски?

Много мислих по този въпрос. Разликата е много голяма.

Американската армия винаги тръгва на война по желание. Той отива там, защото иска да се бие. Когато си руски войник, влизаш в армията, защото си роден момче. Оставаш част от страната си, служиш й.Това е ваш граждански дълг.

Как се чувствате от факта, че сте тук, без да сте руснак? Ако руснаците имат разбиране за какво могат да умрат, тогава вие за какво рискувате живота си? Как се справяте с факта, че можете да умрете всеки момент?

Не го виждам като риск. Веднъж вече ме простреляха, веднъж наръгаха с нож. Моята целева аудитория не са хората, които мислят като мен. И тези, които имат противоположна гледна точка. Които не знаят каква е истината. И за мен основното е да покажа реалността на тези хора.

Имах нужда от либерално настроен преводач, който всъщност не знае какво се случва тук. Затова специално избрах такъв човек и го намерих. И когато вървеше разговора с министъра на външните работи на ЛНР, помолих преводача да зададе вои въпроси. Не ми трябваше да задавам свои, аз и основната ми аудитория в YouTube канала вече знаем истината. Но на преводача беше полезно да зададе други въпроси

(„Тук съм вече една седмица и трябва да кажа, че научих и разбрах много неща, които не разбирах преди“, момичето преводач потвърждава думите на Джон.)

И въпросите, които бяха зададени на Владислав Дейнего са въпросите на преводача. Интервюто продължи три часа. Отсрещната страна имаше нужда от отговори, за да могат хората с различно мнение да разберат нещо. И единственият начин е да отговорите на въпросите им.

 Връщайки се към факта, че всички искаме да знаем истината. Украински военни разпръснаха „венчелистчета“ над Донецк. Аз лично разказвам за това на приятелите си в Киев. Казвам, че съм тук и го виждам с очите си. А те отговарят, че това е лъжа, пропаганда от Москва и че сами се обстрелваме. Как се борите с тази несправедливост и как предавате истината?

Някои хора е невъзможно да бъдат убедени. В тези случаи това е загуба на време. Имаме нужда от хора от другата страна, с различни мнения, но които имат достатъчно мозък и мъдрост, за да имат отворен ум, за да приемат противоположното. И ако мнението на поне един човек може да бъде променено, тогава не е напразно!

Чета много различни канали. И когато пътувахме насам се случи взрив в хотел „Донбас Палас“. Това беше широко разпространено във видеото, където жена лежи с откъсната долна част на тялото и все още се движи в последните минути от живота си. И в Украйна, и на Запад беше представено, те казват, вижте, Русия говори за жертвите, но всъщност това са актьори: „Вижте, те се движат“. Вчера отидохме да търсим кабел на пазара „Маяк“ и там срещнахме момиче, което познаваше лично починалата и тригодишната й дъщеря. А вечерта бяхме в бар близо до хотел Донбас Палас и разговаряхме с бармана, който е бил на работа, когато това се случи. Той е видял всичко това на живо…

Как виждате бъдещето на Америка, Украйна, Русия?

Бъдещето на Америка става все по-лошо и по-лошо. Когато за първи път дойдох в Русия през 2012 г., срещнах един много мъдър човек, Павел Бородин. И той каза нещо, което никога няма да забравя: „Виждам как Русия се движи там, където беше Америка през 80-те, а Америка се движи там, където беше Русия през 80-те“. И това е абсолютно вярно. Америка запада много бързо с подкрепата си за тези луди неща с ЛГБТ и транссексуалните хора. Вече няма стойност човешкия живот там. Заради санкциите инфлацията е много висока. И ако Русия и Китай могат да се договорят за обща валута и да принудят Съединените щати да работят с тази валута, тогава доларът ще приключи. И ако доларът престане да бъде световната валута, тогава Америка ще сложи край на живота си като държава. И честно казано, това би било най-доброто нещо за света. Защото Америка е ужасно място в момента.

Гледали ли сте филма „Брат-2“?

Не, но всички казват, включително и преводачът, че трябва да го видя.

Ключовият въпрос в този филм беше отправен към руския американец: „Кажи ми, американец, в какво е силата? В пари ли е? Брат ми казва, че е в парите. А аз мисля, че силата е в истината. Който има истината, той е по-силен.“ Ако имахте възможност да отговорите на този въпрос на руснак, какво бихте му отговорили?

Въпреки това, аз все още мисля, че това са пари. Това е честен отговор. И се мразя за това, но отговарям честно. Вярвам, че повечето хора, ако имат избор между истината или парите, ще изберат парите. Аз не избрах парите навремето. Дадох целия си живот всъщност, включително и пари, в името на истината. За мен парите никога не са били основна цел. Но това не означава, че се отнася за всички хора.

Зеленски, например, просто продаде страната си за пари. Той продаде всеки гражданин на страната си. Десетки хиляди хора дадоха живота си за тези пари. И, за съжаление, мисля, че мнозина биха направили същото.

Едно нещо мога да кажа за руснаците –  дори хората с пари биха избрали истината.

– Тъй като избрахте истината, а не парите, можем да кажем с увереност, че вие ??също сте руснак!

Андрей Савельев

https://parta.er.ru

Публикацията подготви: Ася Иванова