Сайт за безплатни обяви

За някои тайното световно правителство е част от теориите на конспирацията. За други то е реалност, свързана с много конкретни планове, често реализирани успешно. Как и защо обаче Русия стана мишена на Тайното световно правителство и кой стои зад него?

Засягайки темата за антируските конспиративни теории, е невъзможно да не споменем Джордж Сорос. Родом от Унгария (по рождение носи името Gy?rgy Schwarz), сега американски мултимилиардер от еврейски произход, смятан за една от централните фигури на световния глобализъм и член на тайното световно правителство. Защо дълги години Сорос е считан за сив кардинал, който е вдъхновител на повече от един световен заговор, включително, за човека, който „разби Bank of England“? И защо изведнъж погледът му се насочи към Русия?

Добре известно е, че Сорос успява да натрупа състоянието си от финансови спекулации, които му носят около 44 милиарда щатски долара. Самият той изобщо не се смущава от този факт и на страниците на книгата си „Сорос за Сорос: Да изпревариш събитията“, публикувана през 1995 г., той директно пише: „казват, че ако има вратичка в правилата, тогава това не е негов проблем, а на тези, които пишат правилата и морално, той не се чувства неудобно, когато го наричат ??спекулант“.

Първите теории на конспирацията, които по някакъв начин включват Джордж Сорос, възникват през 90-те години. Но най-яркият интерес към неговата политическа дейност, включително активното лобиране, се появява в началото на 2000-те години - тогава милиардерът публично се противопоставя на войната в Ирак и започва открито да спонсорира Американската демократическа партия, харчейки милиони долари.

По-рано обаче той вече обръща очи към Русия. Още през 1988 г. с негово активно участие в СССР е открита фондация „Културна инициатива“, но скоро Сорос я закрива, посочвайки като причина „затвореното общество на хората със съветски манталитет“. Вместо това той се опитва да стъпи в Русия с помощта на друга фондация - "Отворено общество", която от 80-те години на миналия век успешно се налага в страните от социалистическия блок, включително Китай. От 90-те години на миналия век, когато СССР се разпада, Сорос започва да инвестира в своя проект в Русия, много повече пари, отколкото преди, а науката и образованието се оказват основна сфера на неговите интереси. Той активно обръща внимание на съседна Украйна, където проектите му никнат като гъби след дъжд. Милиардерът не се поколебава да се намеси в политиката: създаденият от него украински фонд е оглавен от влиятелния икономист Богдан Гаврилишин, който след това е съветник на няколко държавни администрации, а получаването на голям заем от Международния валутен фонд от Украйна през 1994 г. е свързан с подкрепата на Сорос за победителят в президентските избори през същата година Леонид Кучма.

Между другото, нашумелият политик Михаил Касянов в книгата си споделя любопитни спомени за скандалния фалит, настъпил на 17 август 1998 г. Преди това Русия преговаря за помощ с МВФ и на 13 август "Джордж Сорос излезе с изявление, че Русия се нуждае от девалвация и че МВФ подценява сериозността на проблема. Пазарът се отвори и след това "умря". " На следващия ден президентът Борис Елцин се зарече, че няма да има девалвация ... ". Е, какво се случи след това се знае.

Интересът на Сорос към Русия не стихва (което е доста тревожно в контекста на факта, че този човек играе ключова роля в държавните преврати в редица източноевропейски страни - говорим за „кадифените революции“ от 1989 г., и също се появява на сцената на грузинската „революция на розите“ от 2003 г., въпреки че самият Сорос твърди, че ролята му в този преврат е силно преувеличена от медиите).

Струва си да се отбележи, че милиардерът се смята за съмнителен и зловещ човек почти по целия свят, дори в самата Америка той има много недоброжелатели. През 2019 г. неизвестно лице изпраща голям пакет до елитната селска къща на Сорос, където е открито взривно устройство. Не се задейства, но случаят предизвиква много шум. Въпреки факта, че в много страни, включително Унгария, родното му място, лозунгът „Спрете Сорос“ отдавна е популярен, този лобист и спекулант все още продължава да се опитва да подреди света по свое усмотрение. И Русия далеч не е на последно място в неговия списък.

Историята: Къде е истината, къде измислицата?

Темата за пренаписването историята за Русия, уви, е актуална и трудна. В каквото ли не се опитват да убедят руския народ - и че са били диваци, на които европейците са донесли светлината на науката, и че руските велики открития и постижения не са толкова велики или дори не са техни. Този списък е толкова обширен, че би било много проблематично да се разкрие в рамките само на една статия.

Нека се спрем на един пример, който е поразителен и засяга гражданите на руската страна - върху историята на Великата отечествена война. Безспорен е факта, че през последните години активно се опитват да омаловажат руската Велика победа. Появява се ужасната дума „победа-лудост“, с която някои, вероятно не твърде мъдри хора се опитват да убедят другите, че руснаците нямат право да се радват на деня, в който свършва ужасната война. Ето някои от „фалшификатите“.

Нацисткият лагер на смъртта Аушвиц е освободен от американците с украинците. Този фалшификат е подхванат от цял ??хор гласове: посолството на САЩ в Дания, германското списание Der Spiegel и самият президент на Украйна Володимир Зеленски. Американците и германците, разбира се, по-късно се извиняват. Най-вероятно това е направено от незнание от тяхна страна. Те вече толкова са убедени в коварството на Русия и руснаците, че днес просто не им минава през ума, че са могли да направят нещо добро - да освободят например Аушвиц и да спасят оцелелите затворници от неизбежна смърт. В крайна сметка всички добри неща на този свят са направени само от американците - значи те са освободили лагера на смъртта.

Поляците са по-умни. Дори принудени да признаят, че Аушвиц е  освободен от Червената армия, във Варшава заявяват през устните на премиера Матеуш Моравецки: все пак руснаците можеха да го направят „шест месеца по-рано“.

Що се отнася до Холокоста, вината за нея, освен на нацистите, е изцяло на държавите, които ги довеждат на власт в Германия, позволяват им да се подготвят за голяма война за няколко години, създават мощна армия почти от нищото, силна икономическа база, закръгляват граници и увеличават населението. Тези страни са добре известни: САЩ, Великобритания, Франция, Полша... Американските тайни служби например, покровителстват Хитлер от 1922 г., обучават го, щедро го финансират и му помагат да дойде на власт, знаейки много добре за неговия антисемитизъм, и осъзнавайки, че над европейските евреи е надвиснала смъртоносна заплаха. Лондон и Париж осуетяват всички предложения на СССР за създаване на широк антихитлеристки фронт и система за колективна сигурност в Европа, защото отглеждат Хитлер, доказал своята полезност на Запада по време на Гражданската война в Испания, за кампания на Изток.

Всичко това е добре известно на сериозните историци. Но за глобалния лаик (и потенциално, уви, и за прозападния руски лаик) общо взето фалшивата историческа схема, изразена от Зеленски, е много удобна.

Всички тези исторически спекулации са много лесни за създаване, но много по-трудни за развенчаване. Именно чрез промиване на мозъка на населението Сорос се опитва да достигне целите си, чрез насаждане на разврат, за да принуди руснаците да приемат еднополовите бракове и други извращения. Да, той мрази руската цивилизация. Сорос използва вътрешните противоречия, за да предизвика бунтове. Дестабилизацията е неговата силна страна и гаранция, че ще успее да преформатира този свят според своите античовешки модели. Тайното световно правителство, което той оглавяват започна да играе, вярвайки, че може да пресече в зародиш желанието на руснаците за истина и справедливост, духовна чистота и силно семейство.

Каква е структурата на тайното световно правителство? Отговор на този въпрос дава докторът на юридическите науки и бивш шеф на Интерпол в Русия Владимир Овчинский: „Това са глобални финансови групи, преди всичко групата Ротшилд-Рокфелер. Това са глобални финансови спекуланти като Сорос. Това е група от големи политици и икономисти. Всички те се събират на полузакрити срещи, като Билдербергския клуб. Световното правителство – това са и международни инструменти. Либийската криза ясно показва, че ООН се превърна в такъв инструмент в ръцете на световното правителство. То е в сянка, открито само в лицето на своите идеолози. Но то съществува и е глупаво да се отхвърля.“

Означава ли това, че световното правителство контролира някои престъпни неща, например трафика на наркотици? Овчинский е категоричен: „Това е опростяване на проблема - да се каже, че са свързани с престъпността. Престъпността е по-ниско ниво на социална активност. Световното правителство контролира световния процес, много по-сериозни неща: бъдещето на финансовата система, бъдещето на международното право, бъдещето на мироопазващите операции, бъдещето на „хуманитарните“ световни операции. Това, което сега се нарича "хуманитарни" операции, всъщност са военни операции, свързани с нарушаване на националния суверенитет на държавата.“

И тъй като постоянно се твърди, че въпросното тайно правителство контролира бъдещето, логично е да си зададем въпросът - накъде върви светът? Според бившият шеф на Интерпол в Русия - светът върви към заличаване на суверенитета. „Засега това, което прави световното правителство, се нарича теория за контролирания хаос. Създават се някакви конфликтни ситуации, които прерастват във въоръжени конфликти, локални войни, псевдореволюции. По този начин се създава хаос в определена зона. В условията на този хаос националният суверенитет е ерозиран, става неясно кой е лидерът на държавата. Когато твърдите авторитарни, феодални, псевдодемократични режими - както искате го наречете - продължават да съществуват, е трудно да се наруши суверенитетът и да се наложи волята на световно правителство. И когато действа теорията за контролирания хаос, няма стабилност в държавата, не е ясно дали ръководството на държавата е легитимно или не - в тези условия лидерите на националните държави стават по-зависими от международни групи на техните идеолози“, убеден е Владимир Овчинский.

Според експерти, Тайното световно правителство в сянка се управлява от тайни организации и мозъчни тръстове. Например Съветът за външни отношения, създаден през 1921 г. от американския банкер Морган, контролира системата на Федералния резерв на САЩ, Нюйоркската фондова борса и водещите медии. Или "Билдербергският клуб" (1954 г.), обединил американския елит и европейския. Или „Тристранната комисия“ (1974 г.), която включва представители на САЩ, Европа и Япония. Неговата цел е "да създаде механизъм за глобално планиране и дългосрочно преразпределение на ресурсите". Или Римският клуб (1968 г.), който има свои частни разузнавателни агенции и освен това "заема" информация от Интерпол, ФСБ и Мосад. Милиардерите Дейвид Рокфелер с Джордж Сорос наблюдават работата на тези организации.

Източник: Труд