Сайт за безплатни обяви

На всеки 100 дни - нов трилион: федералният бюджет на САЩ попадна в дълговата примка

На всеки 100 дни - нов трилион: федералният бюджет на САЩ попадна в дълговата примка

  • Валентин Катасонов
  • 29 Май 2024 13:45
  • 62

Във финансово-икономическата сфера изборът остава между лошо и съвсем лошо

Всеки знае, че държавният дълг на САЩ расте бързо. Той расте както в абсолютно, така и в относително изражение. През далечната 1910 г. националният дълг на САЩ възлизаше на смешната сума по днешните стандарти от 2,7 милиарда долара, което се равняваше на 8,0% от БВП на страната.

В навечерието на влизането на Съединените щати във Втората световна война, през 1940 г., дългът е бил съответно 50,7 милиарда долара и 52,4%. През 1960 г. те се равняват съответно на 290,5 милиарда долара и 54,3%; през 1980 г. – съответно 900,0 млрд. долара и 32,5%. През 1981 г. държавният дълг на САЩ надхвърли границата от 1 трилион долара.

Ето последните данни. През 2022 г. публичният дълг вече достигна 31 трилиона долара, а в края на миналата година - 34 трилиона долара. в относително изражение това е 129% от БВП. В момента темпът на растеж на дълга е такъв, че нараства с 1 трилион долара на всеки 100 дни.

Съгласно прогнозата на Службата за отчетност /Сметната палата/ на правителството на САЩ, при сегашните политики, през следващите 30 години държавният дълг на САЩ ще расте два пъти по-бързо от икономиката и ще достигне 200% от БВП до 2050 г.

Естествено, държавният дълг трябва да се обслужва и това обслужване (лихвени плащания, лихвени разходи) се извършва за сметка на федералния бюджет. В първите следвоенни години бюджетните разходи за обслужване на държавния дълг възлизат на 5-6 милиарда долара годишно.

Ала още в началото на 70-те и 80-те години тяхната стойност премина границата от 100 милиарда долара, в края на миналото десетилетие тези разходи преминаха границата от 300 милиарда долара, после 500 милиарда долара бяха преодоляни.

И накрая, с навлизането в 2024 г., беше преодоляна още една „психологическа бариера“ – бариерата от 1 (един) трилион долара. По мнението на Федералния резерв на САЩ в края на тази година разходите за лихви на федералния бюджет ще възлязат на 1,059 милиарда долара, което е 1,6 пъти повече от разходите за лихви през 2023 г. (659 милиарда долара).

Бюджетните разходи за обслужване на държавния дълг зависят не само от размера на дълга, но и от лихвените проценти по дълговите ценни книжа на Министерството на финансите на САЩ. А те от своя страна зависят от основния процент на Федералния резерв на САЩ. Както знаем, основният процент на Федералния резерв на САЩ се колебае значително.

И така, в разгара на финансовата криза от 2007-2009 г. той беше рязко намален до ниво 0-0,25%. На това ниво се задържа до октомври 2014 г. Федералният резерв нарича това политика на "количествени облекчения". След това започна много предпазливо затягане на паричната политика, като процентът се покачи до максимум 2,50% до края на последното десетилетие.

И тогава започна нов кръг на облекчаване, което беше провокирано преди всичко от така наречената ковид пандемия, която предизвика парализа на икономиката. През пролетта на 2020 г. процентът отново падна почти до нула. През пролетта на 2022 г. започна нов кръг на затягане през юли миналата година, нивото на ставката беше увеличено до 5,50%.

Оттогава вече са проведени няколко срещи на Федералния комитет за отворен пазар на САЩ, който взема решения за основния процент и всеки път го оставя на 5,50%. Те казват, че е невъзможно да се намали ставката поради факта, че инфлацията все още не е победена.

Трябва обаче да се отбележи, че за Министерството на финансите на САЩ става все по-трудно да пласира нови траншове дългови ценни книжа. Следователно, дори при запазване на основния лихвен процент на Фед в продължение на почти 10 месеца, лихвените проценти по федералните облигации са се увеличили значително (от средно 2,1 до 3,3%).

Комбинацията от бързия растеж на публичния дълг с увеличаването и поддържането на основния лихвен процент на високо ниво и нарастващите трудности при пласирането на съкровищни ценни книжа доведе до рязко увеличение на лихвените разходи на федералния бюджет на САЩ. Ако сравним размера на очакваните лихвени разходи през 2024 г. с 2020 г., получаваме двойно увеличение.

Разбира се, другите бюджетни разходи също растат, но не толкова бързо. Както знаете, основната позиция във федералния бюджет на САЩ са разходите за отбрана. През 2020 г. те възлизат на $738 млрд., а през 2024 г. – $886 млрд. Наблюдава се ръст от 20 процента. Но разходите за лихви твсъщност се удвоиха през този период! Тоест от горните цифри става ясно, че разходите за лихви в бюджета за 2024 г. ще надвишат разходите за отбрана.

И онзи ден американските медии съобщиха важна по значението си новина относно федералния бюджет на САЩ: според резултатите от първите 7 месеца на фискалната 2024 г. (тя започна в САЩ на 1 октомври 2023 г.), нетните лихвени плащания по дълга на федералното правителство на САЩ към кредиторите възлиза на 514 милиарда долара, което е с 20 милиарда долара повече от разходите за отбрана през същия период. Така че можем да говорим за превишение на разходите за лихви над разходите за отбрана не в бъдещето, а в настоящето.

Експерти твърдят, че това никога не се е случвало в историята на САЩ. Възниква естествен въпрос: дали този излишък е случаен, дали е временен или е завинаги?

Някои експерти смятат, че няма място за безпокойство. Това високо ниво на лихвени разходи във федералния бюджет на САЩ вече е имало в сравнително скоро в новата история на страната. Говорим за 80-те години, когато Роналд Рейгън беше президент на САЩ. Тогава започна да се провежда икономическа политика, наречена „Рейгъномика“.

Една от важните му характеристики беше бързото нарастване на държавния дълг. През 1980 г. публичният дълг е бил 909 милиарда долара (32,5% от БВП), а през 1990 г. е нараснал до 3,206 милиарда долара (54,2% от БВП). Ръководителят на Федералния резерв по това време беше Пол Уолкър. Той започна рязко да увеличава основната ставка; имаше моменти, когато надхвърляше 20%.

Съответно нарастват разходите за лихви във федералния бюджет на САЩ. За яснота ще дам относителните разходни показатели като процент от БВП. През 1978 г. те са били 1,51%. И още през 1982 г. те се повишиха до 2,54%. Рекордната стойност е достигната през 1991 г. – 3,16%. След това индикаторът започна да намалява и то много значително.

А миналата година (2023 г.) нивото на лихвените разходи пак достигна 2,41% от БВП. Изглежда рекордните нива от миналото са все още далече. Е, казват оптимистите, нивото все още не е рекордно и трябва да има спад. Не съм сигурен обаче, че намалението от 90-те години на миналия век може да се повтори.

Последното десетилетие на ХХ век е уникално в новата история на САЩ. Тогава Студената война приключи. Съветският съюз се разпадна. Руската федерация се превърна в мощен донор на американската икономика. Вятърът на либерализацията и глобализацията, започнал в целия свят, духаше в платната на американския долар.

Уникалната ситуация позволи на Америка да забави натрупването на националния си дълг и да запази основните лихвени проценти на значително по-ниско ниво, отколкото по времето на Пол Уолкър. 90-те години са „златно време“ в новата история на САЩ, което никога няма да се върне. Следователно не трябва да се очаква ново чудо за намаляване на нивото на разходите за обслужване на държавния дълг на САЩ.

Почти никой в Америка не се съмнява, че националният дълг ще продължи да расте със същия темп. Но може би Федералният резерв ще успее да намали основния процент, ако инфлацията бъде победена? Но смея да твърдя, че борбата с инфлацията е само димна завеса, покриваща истинските цели за повишаване на основния процент на Фед и поддържането му на високо ниво.

Високият основен лихвен процент ще продължи да се поддържа при всякакви обстоятелства. Това е необходимо за подкрепа на щатския долар. Има нарастващо недоверие към американския долар като световна валута по целия свят (причините за недоверието, смятам, са ясни на читателите). Единственият начин да се поддържа интересът към долара и следователно да се запази статута му на световна валута остава високата ключова лихва на Фед.

В областта на икономиката и финансите Америка е оставена с избор между лошо и много лошо. Или суверенен фалит в резултат на рязко нарастващите лихвени разходи, или колапсът на долара като световна валута. Америка все още не знае какво да избере.


Източник: Поглед.инфо

Няма коментари по темата

Напиши коментар