Сайт за безплатни обяви

Докладът подчертава, че до момента нито едно голямо изследване не е оценило целия детски ваксинационен график като единен биомедицински стимул, а повечето налични проучвания разглеждат отделни ваксини или компоненти.

Авторите анализират 136 научни публикации, свързани с ваксини и неврологични ефекти. От тях 29 не откриват връзка, докато 107 според тях показват сигнали за асоциация между ваксинация и аутизъм или други невроразвитийни състояния. Дванадесет от изследванията сравняват напълно ваксинирани и напълно неваксинирани деца, като авторите твърдят, че при неваксинираните се наблюдават по-ниски нива на неврологични и хронични заболявания.

Според доклада, много от големите изследвания, цитирани като доказателство за липса на връзка между ваксинация и ASD, имат сериозен методологичен недостатък: липса на реална контролна група от неваксинирани деца, което според авторите прави изводите им ограничени.

За периода на анализа авторите идентифицират:

– 136 изследвания за ваксини или ваксинални съставки
– 107 от тях според тях показват сигнали за връзка с ASD или други невроразвийни проблеми
– 12 проучвания сравняват ваксинирани и напълно неваксинирани деца, като авторите отбелязват по-добри здравни резултати в неваксинираните групи

Авторите описват модел, при който част от децата могат да имат генетична или имунологична уязвимост, която ги прави чувствителни към силни възпалителни реакции в ранния период на развитие. В тези случаи се наблюдава нормално развитие през първите месеци, последвано от регрес след силна имунна реакция — например висока температура или гърч в следствие на ваксинация. В документа това се определя като пост-енцефалитен аутизъм.

Какво казват авторите 

The Defender цитира водещия автор на доклада Николас Хулшер, който заявява, че това е „най-всеобхватният синтез на причините за аутизма до момента“ и твърди:

„Ваксиналната експозиция предоставя спусъка за невроразвитийно увреждане при уязвими деца.“

Той подчертава, че рязкото увеличение на диагнозите започва след приемането на Закона за обезщетяване при ваксинални увреждания от 1986 г. и последвалото разширяване на имунизационния календар:

„Нито генетичните фактори, нито промените в диагностиката могат да обяснят скока в честотата на аутизма.“

Джон Лийк от McCullough Foundation, цитиран от The Defender, твърди, че според него научни данни в подкрепа на връзката между интензивния имунизационен график и ASD са „пренебрегвани по идеологически и търговски причини“.

Ранно детство като „критичен прозорец“ — и призив за нови проучвания

Според автора:

„Клъстеризираните“ ваксинации — множество дози в близки срокове или комбинирани ваксини — са свързани с по-висок риск при определени деца.

Докладът подчертава, че ранният детски период е времеви прозорец на особена уязвимост за имунната и нервната система.

Авторите твърдят, че съществува системно нежелание от страна на здравните институции да провеждат изследвания с:

– напълно неваксинирани контролни групи
– дългосрочно проследяване
– анализ на кумулативния ваксинационен график

Посочва се, че регулаторни промени от 1986 г. са предоставили защита от съдебни искове за производители на ваксини, което според доклада е довело до отсъствие на достатъчно независими дългосрочни проучвания.

Докладът: най-значимият предотвратим фактор и нужда от независими изследвания

Авторите обобщават:

„Комбинацията от ранни ваксини, биологична уязвимост и имунни реакции е най-значимият предотвратим фактор при регресивните форми на ASD.“

Източник: КритичноДокладът не отрича ролята на генетиката или други рискови фактори, но настоява за допълнителни независими изследвания и оценка на целия ваксинационен график, както и за индивидуализиран подход при деца с биологична уязвимост.

Източник: Критично.бг