Сайт за безплатни обяви

Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ отчита температури от метеорологични станции, 30% от които не съществуват, предупреждават метеоролози.

„Земята издава сигнал за бедствие“, заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш на 19 март. Президентът Джо Байдън нарече климата „екзистенциална заплаха“ в речта си „За състоянието на съюза“ през 2023 година, по-страшна от ядрена война.

Когато припомнят минали температури, за да направят сравнения с настоящите и което е по-важно, да формират бъдещата политика за климата, администрацията на Гутериш и Байдън разчитат отчасти на показанията за температурата от Мрежата за историческа климатология на САЩ.

Мрежата е създадена, за да осигури „точни, безпристрастни, актуални исторически климатични данни за Съединените щати“, заявява Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) на САЩ. Тя регистрира дневните максимални и минимални температури от станции в Съединените щати за последните 100 г.

Проблемът е, че все по-голям брой станции на Мрежата за историческа климатология на САЩ вече не съществуват. „Те физически са изчезнали – но все пак съобщават данни – като магия“, казва подполковник Джон Шучук, сертифициран консултант метеоролог, цитиран от Epoch Times.

Оказва се, че Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ произвежда температурни данни за повече от 30% от 1218-те станции за отчитане на Мрежата за историческа климатология, които вече не съществуват.

Джон Шевчук ги нарича „призрачни“ станции. Мрежата е включвала 1218 станции през 1957 г., но след 1990 г. броят на активните станции започва да намалява заради застаряващото оборудване и пенсионирането на персонала.

Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ все още записва данни от тези „призрачни“ станции, като взема показанията за температурата от околните станции и записва средната им стойност като уж измерена от несъществуващата вече станция.

Добавянето на данните от „призрачната“ станция означава, че „месечните и годишните доклади на Националната океанска и атмосферна администрация не са представителни за реалността“, казва Антъни Уотс, метеоролог и старши сътрудник по околна среда и климат в Института „Хартланд“ пред Epoch Times. „Ако този вид процес се използва в съда, тогава доказателствата ще бъдат отхвърлени като негодни“, изтъква метеорологът.

Критични данни

Пълният запис на данните на Мрежата за историческа климатология на Националната океанска и атмосферна администрация е достъпен на нейния уебсайт, което го прави жизненоважен инструмент за учените, изследващи температурните тенденции от преди индустриалната революция.

Джамал Мунши, почетен професор в Калифорнийския държавен университет в Сонома, пише в документ от 2017 г., че тъй като много от станциите в мрежата и техните данни датират от 1800 г., те са били „широко използвани в изследването на глобалното затопляне“. Политиката в областта на енергетиката е повлияна именно от тези данни.

„В тази „климатична криза“ бихте си помислили, че поддържането на действителни станции за отчитане на температурата ще бъде основен приоритет – но вместо това те произвеждат данни за стотици несъществуващи станции. Това е странен начин за наблюдение на климатичните промени, за които се твърди, че са екзистенциална заплаха“, коментира метеорологът Джон Шучук.

Интерактивна карта в GitHub изброява всички „призрачни“ или „зомби“ станции, тяхното местоположение, колко дълго са били затворени и показва връзка към записите на Националната океанска и атмосферна администрация.

Показателно е, че според картата не всички станции, използвани за интерполиране на данните за температурата, са близо до затворената станция. Например, станциите на Оклахома Сити са „зомбита“ и данните за интерполация идват от Гейнсвил, Тексас, който е на повече от 218 км, и Енид, Оклахома, който е на повече от 160 км.

„По различни причини Националната океанска и атмосферна администрация чувства необходимостта да промени тези данни, вместо да реши проблема с оборудването [на неработещите станции]“, каза Шучук.

„Поправянето на станции за отчитане на температурата не е ракетна наука. Ако можем да отидем в Космоса, за да поправим телескопа „Хъбъл“, със сигурност можем да слезем на Земята, за да поправим няколко термометъра“, казва с ирония метеорологът.